Да. А ако трябва да се потърси мнението на господин Маршал, примерно по телефона, той несъмнено ще прикани младия господин, чието старание е достойно за похвала, незабавно да пусне посетителя.
Може и така да е, отстъпва служителят, но съгласно вътрешния правилник на болницата помощният персонал, към който се числи и самият той, се нуждае от разрешение за провеждането на външни телефонни разговори.
В чия компетенция, би искал да знае Джак, е предоставянето на подобни разрешения.
На изпълняващата длъжността старша сестра на име Рек.
Чашата на търпението, както се казва, започва да прелива и Джак предлага на младежа в такъв случай да потърси почитаемата сестра Рек и да набави от нея необходимото разрешение, за да се развият нещата по начина, по който би желал господин Маршал, съпругът на пациентката.
Не, дежурният не вижда смисъл да предприема подобни действия, които ще бъдат губене на време и енергия. Господин сойер не е член на семейството на госпожа Маршал, следователно почитаемата сестра при никакви обстоятелства няма да издаде подобно разрешение.
— Добре! — тросва се Джак. Идва му да удуши този досаден мухльо. — Какво ще кажете да се придвижим едно стъпало нагоре в йерархията? Дали доктор Спигълман е в болницат?
— Възможно е. Аз откъде да знам? Доктор Спигълман не ми дава отчет къде ходи и какво прави.
Джак посочва телефона на бюрото:
— Аз и не очаквам да знаете, а да проверите. Обадете се по телефона още сега.
Младежът се протяга към апарата, театрално забелва очи, натиска два бутона и се пльосва на бюрото, извръщайки се с гръб към помещението. Промърморва нещо, споменавайки името на доктор Спигълман, после въздъхва и добавя:
— Ами не знам, прехвърлете ме тогава.
Като го свързват, продължава да мърмори, споменавайки името на Джак. Не става ясно какво му отговарят отсреща, но моментално изпъва гръб, обръща се и стрелва с поглед посетителя.
— Да сър. Тук е, да. Ще му кажа.
Затваря телефона.
— Доктор Спигълман ще дойде веднага. — Хлапакът — надали има и двайсет години — се отдръпва и пъхва ръце в джобовете на панталоните си. — Значи вие сте онова ченге, така ли?
— Кое ченге? — Раздразнението още не го е напуснало.
— От Калифорния, дето дойде тука и арестува господин Киндърлинг.
— Да, аз съм.
— Аз пък съм от Френч Ландинг. Боже, какъв шок беше това за нас. За целия град. На кого би му хрумнало? Точно пък господин Киндърлинг? Моля ви се. Никога не съм вярвал, че някой такъв като него би… такова… убива хора.
— Познавате ли го?
— Е, в градче като Френч Ландинг в общи линии всички се познаваме, но всъщност не го знам много-много, бяхме само на „здрасти“. Ама познавам жена му. Беше ми учителка в неделното училище в лютеранската църква.
Джак не може да се въздържи и избухва в смях. Какъв абсурд — съпругата на убиеца да преподава в неделното училище! При спомена за злобата, която се излъчваше от Уонда Киндърлинг при произнасянето на присъдата, смехът замръзва в гърлото му, но вече е твърде късно. Младежът, разбира се, се е обидил.
— Каква беше тя? Като учителка?
— Просто учителка — кисело отвръща хлапакът. — Караше ни да зубрим наизуст цели книги от Библията. — Извръща се и добавя: — Някои смятат, че не го е направил той.
— Моля?
Момчето се обръща към Джак, но вместо да го погледне, забива поглед в кафявата стена насреща:
— Казах: „Някои смятат, че не го е направил той.“ Господин Киндърлинг, де. Смятат, че са го тикнали в затвора само защото е от забтано градче и няма връзки.
— Нима? Искате ли да знаете истинската причина поради която господин Киндърлинг се озова зад решетките?
Хлапакът най-сетне го поглежда изпод око, а Джак продължава:
— Защото беше извършил убийство и направи самопризнания. Това е, друго няма. Двама свидетели са го видели на местопрестъплението, други двама са го забелязали в самолета за Ел Ей, макар да е казал на всички, че заминава за Денвър. След като изслуша показанията им, той заяви: „Добре, признавам, направих го. Винаги съм искал да разбера какво ли е да убиеш момиче и един ден просто не издържах повече, затова пречуках две курви.“ Адвокатът на Киндърлинг се опита да го изкара невменяем, но съдебните заседатели обявиха подсъдимия за виновен и го изпратиха в затвора.