Момчето навежда глава и мърмори нещо.
— Моля? Казахте ли нещо? — иронично подхвърля Джак.
— Има много начини да се накара един човек да признае — повтаря хлапакът достатъчно високо, за да бъде чут.
В този миг в коридора проехтяват стъпки, някакъв позакръглен мъж с бяла престилка, очила с метални рамки и козя брадичка се запътва към Джак и му протяга ръка. Момчето им обръща гръб. Джак с въздишка вижда как отлита възможността да го убеди, че не чрез насилие е принудил Торнбърг Киндърлинг да признае вината си. Усмихнатият мъж с козята брадичка сграбчва дланта му, представя се като доктор Спигълман и заявява искреното си задоволство от запознанството с такъв изтъкнат персонаж („Персонаж, персифлаж“ — мислено апострофира Джак). На крачка зад доктора изведнъж изниква трети човек, незабелязан досега, и казва:
— Ей, докторе, хрумна ми страхотна идея. Какво ще кажеш с господин Известен да разпитаме жената едновременно? Двойно повече информация за двойно по-малко време — от това по-хубаво, здраве му кажи.
Киселини прогарят стомаха на Джак. „Добре дошъл, Уендъл Грийн!“ — мисли си отчаяно.
Ръкува се с лекаря, сетне се обръща към репортера:
— Какво правиш тук, Уендъл? Обещал си на Фред Маршал да стоиш настрана от жена му.
Уендъл Грийн стиска дланите си, като че ли се здрависва със себе си, и отскача с танцувална стъпка:
— По-спокойни ли сме днес, лейтенант Сойер? Нали нямаме намерение без предупреждение да раздаваме юмруци на трудолюбивите представители на пресата? Честно казано, писна ми полицията да ме подлага на физическо насилие. Доктор Спилгълман смръщва вежди: — Какви ги говорите, господин Грийн? — Вчера, преди онова ченге да ме нокаутира с фенерчето, тук присъстващият лейтенант Сойер ме ръгна в корема съвсем безпричинно. Има късмет, че съм разумен човек, иначе досега да съм завел дело срещу него. Но знаете ли какво, докторе? Не съм заядлив злобар. Вярвам, че животът ще бъде по-хубав, ако взаимно си помагаме.
Слушайки тия безочливи приказки, Джак изтръпва: „Ох, мамка му“ и хвърля поглед към младежа на рецепцията, в чийто поглед съзира неприкрита ненавист. Изгубена кауза — за нищо на света не би могъл да го убеди, че не е изнудвал Киндърлинг. Когато в заключение на тирадата си Уендъл Грийн започва да се самовъзхвалява, на Джак вече му се повдига от благовидни блудкави любезности.
— Господин Грийн ми предложи процент от печалбата срещу правото да продава снимки на трупа на Ърма Френо — обяснява на лекаря. — Онова, което иска сега, е също толкова немислимо. Господин Маршал настоя да дойда и да разговарям със съпругата му, а Уендъл му е обещал да не я безпокои…
— Което в буквалния смисъл може би е вярно — прекъсва го репортерът. — Като опитен журналист зная, че хората често говорят неща, които всъщност нямат предвид и за които в крайна сметка съжаляват. Фред Маршал разбира, че историята на жена му рано или късно ще се разчуе.
— Нима?
— Особено в светлината на последното съобщение на Рибаря. Записът доказва, че Тайлър Маршал е четвъртата му жертва, но по силата на някакво чудо все още е жив. Според вас колко време този факт може да остане скрит от обществеността? И не сте ли съгласен, че на майката на момчето трябва да се предостави възможност да обрисува ситуацията със свои думи?
— Отказвам да бъда шантажиран по този начин — ядно се намръщва докторът и отправя предупредителен поглед на Джак. Господин Грийн, ако продължавате да злоупотребявате с търпението ми, ще разпоредя да ви изведат от болницата. Искам да обсъдя някои въпроси с лейтенант Сойер насаме. Дали и как ще се разберете помежду си, е ваша работа. Със сигурност няма да допусна да разговаряте с пациентката двамата едновременно. Всъщност не знам дали е редно тя да разговаря и с лейтенант Сойер. В сравнение със сутринта сега е по-спокойна, но състоянието й е все още лабилно.
— Най-добрият начин да й се помогне, е да й се даде възможност да изкаже мислите си — заявява Грийн.
— Млъкнете, господин Грийн! — Двойната гуша под козята брадичка на доктора придобива топлорозов цвят. Той намръщено се взира в Джак. — Кажете какво точно желаете, лейтенант!
— Разполагате ли със собствен кабинет, докторе?
— Да.
— Чудесно, искам да поговоря насаме с госпожа Маршал половин час, дори по-малко, и смятам, че във вашия кабинет никой няма да ни безпокои. В отделението има твърде много хора, разговорът постоянно се прекъсва и човек е принуден да говори в присъствието на други пациенти.
— Моят кабинет, значи.
— Ако нямате нищо против.