— Елате с мен. Господин Грийн, ще ви помоля да изчакате отвън.
— Но моля ви, както кажете. — Грийн подигравателно се покланя и с грациозни, почти танцови стъпки се приближава до лъскавия махагонов плот. — Сигурен съм, че ние с този млад господин все ще намерим за какво да си побъбрим във ваше отсъствие.
Уендъл Грийн се облакътява върху плота и с усмивка наблюдава как Джак и Спигълман напускат фоайето. Стъпките им шумно отекват по плочките, но като стигат до средата на коридора, настъпва пълна тишина. Продължавайки да се усмихва, Уендъл се извръща и вижда, че младежът го наблюдава с нескрито възхищение.
— Аз съм ваш почитател! — разпалено възкликва служителят. — Пишете невероятно хубаво.
Уендъл широко се усмихва:
— Хем сте красив, хем интелигентен. Изумителна комбинация. Как се казвате?
— Итън Еванс.
— Итън, нямаме много време, затова дай да действаме по-чевръсто. Смяташ ли, че отговорните представители на пресата трябва да имат достъп до информация в името на задоволяване на духовните потребности на обществото?
— Има си хас!
— Ще се съгласиш ли с твърдението, че информираната преса е едно от по-силните оръжия срещу чудовища като Рибаря?
Между веждите на Итън Еванс се вкопава дълбока отвесна бръчка:
— Оръжия ли?
— Нека се изразя по друг начин. Не е ли вярно, че ако знаем повече за Рибаря, шансът да го спрем е много по-голям? Младокът кима и бръчката се изглажда.
— Мислиш ли, че докторът ще пусне Сойер в кабинета си?
— Ами че да. Само че методите му на тоя господин Сойер хич не ми харесват. Той издевателства над хората. Примерно като ги бие, за да си признаят. Това е издевателство. — Имам още един въпрос. Всъщност два. В кабинета на доктор Спигълман има ли дрешник? И има ли друг път дотам, който не минава през онзи коридор?
— О! — Озадаченият поглед на Еванс мигновено се прояснява. — Искате да подслушвате, а?
— Да подслушвам и да записвам. — Уендъл потупва джоба си, в който крие диктофон. — В името на обществеността като цяло Бог да благослови всички граждани без изключение. — Като по магия в ръката му се появява двайсетдоларова банкнота. — Ако действаш по-живо, доктор Спигълман въобще няма да разбере. Така ли е, Итън?
Младокът грабва банкнотата от ръката му, прави знак на Уендъл да мине зад рецепцията, отваря някаква врата и прошепва:
— Хайде, бързо.
В двата края на полутъмния коридор са монтирани лампи, които хвърлят приглушена светлина. Доктор Спигълман казва:
— Доколкото разбирам, съпругът на пациентката ви е казал за касетата, която се получи тази сутрин.
— Да, каза ми. Имате ли представа как е попаднала тук?
— Повярвайте ми, лейтенант, като видях как записът се отрази на госпожа Маршал и като го прослушах и аз, се опитах да проследя как касетата е стигнала до пациентката. Цялата ни поща без изключение минава през деловодството, независимо далии е адресирана до пациентите, до медицинския персонал или до административните звена. Оттам няколко доброволци я разнасят по предназначение. Доколкото разбрах, конкретната пратка била намерена тази сутрин в деловодството от някакъв доброволец. Тъй като била адресирана само по име, той се обърнал към отдела за информация. Една от служителките я занесла в отделението.
— А не е ли трябвало да се консултират с вас, преди да дадат касетата и касетофон на Джуди?
— Разбира се. Сестра Бонд би го направила незабавно, но днес не е дежурна. Дежурната сестра Рек помислила, че името върху плика е детски прякор и предположила, че някой стар приятел на госпожа Маршал й е изпратил музика да я поразвесели. В стаята на сестрите има касетофон — тя пъхнала касетата в гнездото и занесла апарата на госпожа Маршал.
В сумрачния коридор очите на лекаря заблестяват сардонично:
— При което, както можете да си представите, е настъпил истински ад. Госпожа Маршал се е върнала към състоянието в което беше хоспитализирана, характеризиращо се с доста тревожни симптоми. За щастие бях в болницата и като разбрах какво се е случило, разпоредих да й се дадат успокоителни и да бъде преместена в изолатора. Стените в тази стая, лейтенант, са тапицирани — госпожа Маршал отново бе разкървавила пръстите си, ето защо исках да я предпазя от други наранявания. Щом успокоителните подействаха, отидох да я видя. Прослушах записа. Може би трябваше незабавно да позвъня в полицията, но тъй като на първо място нося отговорност за пациента, се обадих на господин Маршал.
— Откъде му позвънихте?
— От изолатора… използвах мобилния телефон. Господин Маршал, разбира се, настоя да разговаря с жена си, тя също изяви подобно желание. По време на разговора много се разстрои и се наложи допълнително да й дам слаб седатив. Като се успокои, излязох от стаята и позвъних на господин Маршал повторно, за да му разкажа за записа по-подробно, Искате ли да го прослушате?