— Не сега, докторе, благодаря ви. Но искам да ви задам един съвсем конкретен въпрос, свързан с онова, което сте чули.
— Слушам ви.
— Господин Маршал имитира пред мен начина, по които сте се опитали да пресъздадете акцента на непознатия. Можете ли да го оприличите на конкретен език, например на немски?
— Мислих за това. Наистина наподобяваше на немски, но не съвсем. Ако въобще може да се търси прилика с конкретен акцент, бих казал, че непознатият говореше като французин, който се опитва да произнася английските думи с немски акцент, ако намирате смисъл в подобно определение. Аз, честно казано, никога не съм чувал подобен говор.
От самото начало на разговора доктор Спигълман изучава Джак и го преценява по критерии, които завинаги ще останат тайна за нашия герой. Изражението му остава непроницаемо като на пътен полицай, когато спре някой шофьор.
— Господин Маршал ме осведоми, че възнамерява да ви се обади. Изглежда, между вас и госпожа Маршал е възникнала доста необикновена връзка. Тя уважава вашите професионални умения, което е логично, но явно ви има и доверие. Господин Маршал помоли за разрешение да се срещнете със съпругата му, а тя на свой ред ми каза, че непременно трябва да говори с вас.
— В такъв случай не виждам затруднения да се усамотя с нея за половин час.
Усмивката на доктор Спигълман помръква тъй ненадейно, както се и появява:
— Пациентката и съпругът й демонстрират своето доверие към вас, лейтенант Сойер, но не става дума за това. Въпросът е дали аз мога да ви имам доверие.
— Доверие за какво?
— За няколко неща. Преди всичко, че ще се държите по начин, който няма да навреди на здравословното състояние на моята пациентка. Че ще внимавате да не я натоварвате излишно и няма да й давате празни надежди. Тя си въобразява, че знае за някакъв свят, който по някакъв начин съществува паралелно с нашия. Смята, че синът й е взет за заложник в този друг свят. Трябва да ви кажа, лейтенант, че и пациентката, и съпругът й са на мнение, че вие познавате добре този фантазен свят — или по-точно, тя е напълно убедена в това, а съпругът го приема условно, доколкото измислицата носи утеха на госпожа Маршал.
— Разбирам. — В този момент може да каже на лекаря едно-единствено нещо и го изговаря: — Но искам и вие да разберете, че всички разговори със съпрузите Маршал провеждам в качеството си на неофициален съветник на полицейското управление на Френч Ландинг и неговия началник Дейл Гилбъртсън.
— В качеството на неофициален съветник, така ли? — повтаря лекарят.
— Господин Гилбъртсън отдавна ме моли да му съдействам във връзка с разследването на убийствата, извършвани от Рибаря, и преди два дни, след изчезването на Тайлър Маршал, най-сетне приех. Нямам официален статут. Имам известен опит и се старая да помогна на полицейския началник и неговите служители.
— Да не увъртаме, лейтенант. Да приема ли, че умишлено сте подвели съпрузите Маршал и сте ги накарали да вярват, че сте добре запознат с въпросния въображаем свят?
— Ще ви отговоря по следния начин, докторе. От записа знаем, че Рибаря наистина държи Тайлър Маршал като заложник. В този смисъл спокойно можем да твърдим, че малчуганът вече не е в нашия свят, а в света на Рибаря.
Доктор Спигълман повдига вежди:
— Смятате ли, че обитаваме една и съща вселена с това чудовище? Не мисля така, сигурен съм, че и вие не го мислите. Рибаря живее в свой собствен свят, подчинен на свои правила създавани и развивани до фантастични подробности в продължение на години. Без да отричам способностите ви в полицейската работа, твърдя, че като практикуващ психиатър съм запознат с подобни структури много по-добре отколкото семейство Маршал, полицията и дори вас, освен ако нямате задълбочен опит в работата с престъпници психопати. Съжалявам, ако изявлението ми ви се стори самонадеяно, защото арогантността ми е чужда.
— За психологически проФили ли говорите?
— Преди години бях поканен да участвам в специално звено за разработване на проФили към Програмата на ФБР по проблемите на углавните престъпления, където научих много неща, но онова, за което говоря сега, далеч надхвърля границите на изработването на психологическа характеристика на дадено лице.
При което Джак иронично си казва: „И това ако не е самонадеяност, здраве му кажи. Ти си на ход, докторе.“
Спигълман кимва. Далечните отблясъци на лампите се отразяват в стъклата на очилата му.