— Върнете се! Престанете да тичате, Бог да ви порази.
Естествено, че е Итън — само възпитаник на неделното училище на лютеранската църква би използвал израз като „Бог да ви порази“ дори в предсмъртния си миг.
Джак се отдръпва от Джуди. Тя се отдръпва от него. Седят на пода. Нейната нощница се е запретнала чак до кръста, отдолу се подава семпло бяло бельо. Ризата на Джак е разкопчана, както и панталоните му. Още е с обувки, но съдейки по усещането, май са нахлузени наопаки. Наблизо се е преобърнала стъклената масичка, а списанията, които бяха натрупани върху нея, са се разпилели, кориците на някои са изтръгнати от вихъра.
В коридора проехтяват нови писъци, в които се примесват кикот и налудничав вой като на умряло. Итън Еванс продължава да крещи на панически препускащите пациенти, вече се чуват и крясъците на някаква жена — вероятно старша сестра Рек. Алармите вият ли, вият.
Ненадейно някаква врата с трясък се отваря и в стаята се втурва Уендъл Грийн. Зад гърба му зее дрешник — одеждите на доктор Спигълман са разхвърляни на пода. В едната си ръка репортерът стиска диктофон „Панасоник“. В другата държи някакви лъскави цилиндрични предмети. Джак е готов да се обзаложи, че са двойноалкални батерии „Дурасел“.
Дрехите на Джак може и да са разкопчани (или разтворени от вятъра), но тоалетът на Уендъл е претърпял много по-сериозни поражения. Ризата му е буквално на парцали. Шкембето му е провиснало над бели памучни гащи, по които се виждат жълтеникави петна от урина. Кафявите му габардинени панталони са се изхлузили и се държат само на единия му глезен. Влачат се по пода като захвърлена змийска кожа. Още е с чорапи, но единият, изглежда, е обут наопаки.
— Какво направи? — цвили Уендъл. — О, ти, гаден мръсен Холивуд, КАКВО НАПРАВИ С М…
Млъква. Зяпва от изумление. Облещва се. Джак забелязва, че косата му е настръхнала като таралежови бодли.
Репортерът пък забелязва, че дрехите на Джак Сойер и Джуди Маршал са разкопчани, двамата лежат прегърнати на пода, осеян със счупени стъкла и разкъсана хартия. Не успя да ги хване на местосъвокуплението, но ако е виждал някога двама души на ръба, то туй несъмнено са тез двамцата. Мислите му бушуват и се преплитат с невероятни спомени, вие му се свят, стомахът му пуфти като пералня, претъпкана с пране — изпитва отчаяна необходимост от опора. Трябва му новина. Още по-добре скандал. А тук, на пода, лежат и двете.
— ИЗНАСИЛВАНЕ! — кресва той с цяло гърло. Устните му се разтягат в налудничава усмивка на облекчение. — СОЙЕР МЕ ПРЕБИ, А СЕГА ИЗНАСИЛВА НЕРВНО БОЛНА ПАЦИЕНТКА! — В интерес на истината онова, което вижда, не прилича много на изнасилване, но да сте чували някой да е успял да привлече вниманието на околните, като крещи: „СЕКС ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ“?!
— Накарай този кретен да млъкне — казва Джуди, придърпва нощницата си надолу и понечва да се изправи.
— Внимавай — предупреждава я Джак. — Подът е покрит с натрошени стъкла.
— Нищо ми няма — отсича тя, после се обръща към Уендъл Грийн с онази неустрашимост, която Фред познава толкова добре: — Затваряй си устата! Не знам кой си, но престани да викаш. Не ме изна…
Доблестният репортер отстъпва заднишком, повличайки панталоните си след себе си. „Защо никой не идва? — недоумява. — Как е възможно? Ако никой не се отзове, този ще ме застреля или Бог знае какво?!“ Уендъл, който е на ръба на истерията, или не чува воя на алармите и не забелязва суматохата, или си въобразява, че звучат само в собствената му глава — поредната доза фалшива информация в допълнение на абсурдния „спомен“ за чернокож стрелец и красива жена в роба и как самият той клечи в праха и като пещерен човек се тъпче с полусурово птиче месо.
— Да не си посмял да ме пипнеш, Сойер! — Вдига ръце и отстъпва заднишком. — Внимавай, защото моят адвокат е истинска хиена! А си ме докоснал с пръст, а съм те ошушкал до последния ти цент… ОХ! ОХ!
Уендъл е настъпил парченце стъкло — вероятно от някоя картина, която допреди малко е украсявала стената, а сега краси пода. При поредния тромав отскок настъпва панталона си и се тръсва на коженото кресло, на което вероятно се настанява доктор Спигълман, докато разпитва пациентите си за психическите травми, получени в детството им.