— Абала — сумти Джак. — Абала дун, Муншун и гарванът Горг, трима стари приятели, които рамо до рамо крачат по нощния Плутонов бряг. Кой знае защо изведнъж си спомня Моржа и Зидаря от „Алиса в страната на чудесата“. Кого бяха поканили на разходка в лунната нощ? Миди ли? Стриди ли? Да пукне, ако си спомня, въпреки че една фраза, произнесена с гласа на майка му, отеква в съзнанието му: „Дойде моментът — каза Моржа — да поговорим за множество неща.“
Абала вероятно не напуска владенията си (всъщност не ги напуска онази част от него, която не е заключена в Тъмната кула на Спийди), но Рибаря и Муншун могат да се намират къде ли не. Дали знаят, че и Джак Сойер си пъха носа в техните дела? Разбира се, че знаят. Днес вече не е тайна за никого. Възможно ли е да се опитат да го забавят, като причинят зло на някого от приятелите му? И по-специално на един незрящ спортен коментатор, див пънкар и джазмен? Като нищо ще го направят. Вероятно защото е прекалено чувствителен на тема, отново долавя неприятното пулсиране, което иде от югозапад — същото, което долови, когато в зрялата си възраст се пренесе в другия свят. Пътят завива на югоизток и пулсирането започва да се усеща много по-слабо. Но когато колата отново се насочва на югозапад, отровната вибрация набира сила и тупти в главата му като мигрена в начален стадий.
„Усещаш Блак Хаус — черния дом, само дето това въобще не е къща, а дупка, прокопана от червей в ябълката на битието, и води право надолу, към изпепелените земи. Тя е врата. Може би преди Клюна и неговите момчета да се приближат до нея, е била съвсем леко открехната, но вече зее широко и отвътре лъха адско течение. Да, трябва да върнем Тай… но тази врата трябва да се затвори. Преди отвътре да наизскачат какви ли не ръмжащи чудовища.“
Джак свива рязко по Тамарак Роуд. Гумите изскърцват. Автоматът на предпазния колан блокира и за миг му се струва, че пикапът ще се преобърне. Но колата продължава уверено да лети към Норуей Вали Роуд. Налага се Мишока да почака още малко — Джак няма да зареже Хенри сам в тая пустош. Приятелят му не знае, но му предстои кратко пътуване до Нейлхаус Роу. Докато обстановката се стабилизира, най-добре да бъде в компанията на приятели.
Замисълът му е прекрасен, само дето Хенри не си е у дома. В отговор на настоятелното позвъняване Елвина Мортън се появява с парцал за прах в ръка. Джак я пита къде е работодателят й, а тя обяснява:
— Ами той е в радиото, записва рекламни клипове. Аз лично го закарах. Не знам защо не ги записва в неговото си студио, обаче спомена нещо за специални звукови ефекти. Много чудно, че не ти е казал къде ще бъде днес.
Едва сега Джак се досеща, че Хенри наистина го беше предупредил. Каза му: „Ще рекламираме «Царството на ребърцата на братовчеда Бъди» в живописния център на Ла Ривиер. И тем подобни щуротии.“ Дори спомена, че ще го закара Елвина Мортън. След провеждането на този разговор на Джак му се случиха някои неща — срещна стария си приятел от детинство, влюби се в двойницата на Джуди Маршал, а съвсем между другото научи и изконната тайна на битието — но при все това се плесва по челото. Предвид шеметната скорост, с която се развиват събитията, излишно навъртените километри му се струват почти фатална грешка.
Очите на госпожа Мортън се разширяват от тревога.
— Вие ли ще го вземете, госпожо Мортън?
— Не. Каза, че имал среща с някакъв човек от ESPN, който щял после да го докара. — Сетне снишава глас и заговорнически прошепва: — Не че Хенри ми го е казал направо, но пред Джордж Ратбън май се отварят големи възможности. Голе-еми възможности.
„Предаването «Язов яз» ще бъде излъчвано по национален ефир ли? — пита се Джак и мислено добавя: — Изобщо няма да се изненадам.“ Ала в момента няма време да се радва за успеха на Хенри. Подава на госпожа Мортън касетата, най-вече за да се оправдае пред себе си, че пътуването дотук не е било пълна загуба на време: — Оставете я на…
Млъква. Госпожа Мортън явно отгатва продължението и го поглежда развеселено — за малко да й каже: „на видно място“. Поредният гаф. И това ми било велик детектив!
— Ще я оставя на пулта в студиото. Няма начин да не я намери. Джак, не ми е работа да се меся, но нещо не ми харесваш. Много си блед и съм готова да се закълна, че от миналата седмица насам си отслабнал поне с пет кила. Освен това… — Тя се поколебава, сетне смутено добавя: — Разменил си си обувките.