Изненадата, изписана на лицето на Морис — или по-право смущението — се изпарява и на устните му грейва усмивка:
— О-хо! Браво, господин Лейдън! Това се казва попадение! Страшен слухар сте! — После се намръщва. Въпросният господин Лейдън се намира точно под високоговорителя — дори да е чул как вратата се отваря и някой излиза, как е отгатнал точно кой излиза? — Как разбрахте, че съм аз?
— Само двама от колегите от ранни зори ухаят на марихуана — обяснява Хенри Лейдън. — Единият освежава дъха си с дъвка след сутрешния джойнт, а другият — имам предвид теб, Морис — не се престарава толкова.
— Не е истина! — възхитено възкликва младежът. — Супер яко!
— Аз самият съм суперяк — тихо и замислено се съгласява Хенри. — Трудна роля, но все някой трябва да я играе. Що се отнася до навика сутрин да посягаш към джойнта, ще позволиш ли да те открехна на една стара индианска мъдрост?
— Целият съм слух. — Това е първият истински разговор на Морис с Хенри Лейдън и младежът се уверява, че слуховете за чудачествата на по-възрастния колега са напълно оправдани. Дори бледнеят пред истината. Вече не му е толкова трудно да повярва, че човекът има алтер его… тайно алтер его като Брус Уейн. И все пак… това си е жива перверзия.
— Навиците от детинство остават за цял живот — продължава Хенри със същия мек тон, който е пълна противоположност на крясъците на Джордж Ратбън. — Това е моят съвет към теб, Морис.
— Абсолютно — отговаря Морис, въпреки че няма представа за какво говори господин Лейдън. Колебливо му подава компактдиска. Хенри не посяга да го поеме и младежът се чувства съкрушен, все едно отново е седемгодишно хлапе, опитващо се да привлече вниманието на вечно заетия си баща с рисунката, над която се е трудило цял следобед. После си казва: „Той е сляп, бе, тъпак. Надушва тревата, а слухът му е като на прилеп, ама отде да знае, че държиш диск, ега ти?“
Постреснат от собствената си смелост, той колебливо хваща китката на Хенри. Онзи леко трепва, но позволява на младежа да пъхне в ръката му пластмасовата кутийка.
— А, диск. И какво е записано на него, ако смея да попитам?
— Може ли довечера в предаването да пуснете седмото парче? Моля ви.
Хенри изведнъж се вцепенява. Дръпва от цигарата за последен път и я хвърля (без въобще да гледа — ха-ха!) право в пластмасовата кофа с пясък до вратата.
— Кое предаване имаш предвид?
Морис не отговаря, само примлясва като лакомо облизващо се хищно животинче. За капак надава любимия възглас на Уисконсинския плъх, популярен сред връстниците му като „и слепец ще види“ сред по-възрастните, а именно: „Сдъвчи го, преглътни го, прокарай го с бира, всичко на едно място отива!“
Имитацията не е много добра, но няма никакво съмнение чий този възглас: на единствения и неповторим Уисконсински плъх, чието предаване се излъчва по радио KWLA-FM всеки делничен ден, точно по времето, по което хората се връщат от работа, и се ползва с известност навсякъде в Кули Кънтри (но може би трябва да се доуточни — „ползва се с лошата си слава“). KWLA-FM е малка университетска радиостанция в Ла Ривиер, едва видима точица на картата на уискоисинските радиостанции, но Плъха се радва на огромна аудитория.
Открие ли някой, че беззлобният Джордж Ратбън — запален привърженик на отбора на „Бруърс“, който гласува за републиканците и всяка сутрин се дере в ефира на местната радиостанция — е същевременно Плъха, който веднъж възпроизведе в ефир прочистването на червата си на фона на песен на „Бекстрийт Бойс“, съпровождайки „изпълнението“ с радостни възгласи — ще възникнат неприятности. При това сериозни неприятности, които ще имат отзук извън пределите на сплотената радиообщност на Кули Кънтри.
— За Бога, какво те кара да мислиш, че аз съм Уисконсинския плъх, Морис? Да ти кажа честно, само съм чувал за него. Кой ти пусна тая щурава идея?
— Един осведомен източник — лукаво се измъква хлапакът. Няма да издаде Хауи Соул дори да му изтръгват ноктите с нажежени пинсети. Освен това Хауи случайно се е натъкнал на информацията — един ден посетил служебния кенеф след Хенри и там намерил портфейла му, който очевидно бил изпаднал от задния му джоб. Логично е да се предположи, че човек с толкова изострени сетива веднага ще усети липсата на ценната вещ, но сигурно умът на Хенри е бил другаде — личи си, че е дълбок човек и в главата му по цял ден му се въртят дълбоки мисли. Във всеки случай в портфейла (който Хауи преровил „в духа на приятелското любопитство“) имало служебен пропуск от KWLA. Вместо име на празния ред бил поставен малък мастилен печат с изображение на плъх. Точка по въпроса, край, това е, вдигни си ципа.