— … от което ни прилоша. Но си спомняме едно: Тайлър Маршал беше в задния двор, прикован с белезници към простора за пране.
Преди Клюна Сейнт Пиер и Джак да се промъкнат през полицейското заграждение и да взривят Блак Хаус с пластичен експлозив, един репортер успя да ги изпревари и направи много снимки. Ние, разбира се, знаем кой е бил този репортер — Уендъл Грийн най-сетне осъществи мечтите си за слава и богатство.
— А Бърнсайд лежеше мъртъв в него — допълва Клюна.
— Точно така. Ключът от белезниците беше в джоба му. Дейл го намери и освободи момчето. В двора имаше още няколко деца, но точно колко…
— Не си спомняме — обажда се Доктора.
— Колкото до пола им…
— Няколко момчета и няколко момичета — казва Дейл. — Но не си спомняме точно колко бяха.
— А що се отнася до Тай, как е бил отвлечен, какво се е случило с него…
— Каза, че не си спомня — усмихва се Гилбъртсън.
— Качихме го на колата и си тръгнахме. Но май извикахме на другите деца…
— Не си спомняме много ясно… — вмята Клюна.
— Именно, пък и ни се стори, че за момента са в безопасност. И тъкмо като качвахме Тай в патрудката, видяхме още безброй дечурлига па изскачат от къщата.
— Затова се обадих иа щатската полиция с молба да изпратят подкрепления — казва Дейл. — Виж, това си го спомням съвсем ясно.
— Не се и съмнявам — благосклонно се усмихва Джак.
— Но въобще нямаме представа как е могла пустата му къща да хвръкне във въздуха, нито пък кой е извършителят.
— Някои хора изгарят от желание сами да раздават правосъдие — мърмори Сойер.
— Слава Богу, че не са им хвръкнали и главите — отбелязва полицейският началник Гилбъртсън.
— Време е — казва им Джак. Вече са на вратата. Доктора е измъкнал отнякъде половин джойнт и след четири бързи, дълбоки вдишвания видимо се успокоява. — Не забравяйте защо го правим. Целта е да внушим на представителите на медиите, че сме открили Тай в двора на Блак Хаус, забелязали сме само няколко други деца и сме преценили, че ситуацията е безопасна за тях поради смъртта на Чарлс Бърнсайд, известен още като Карл Биърстоун, чудовището от Саут Сайд и Рибаря. И още, че Дейл е действал — всички ние сме действали — правомерно й впоследствие с предал случая на ФБР и ЩДП, на които понастоящем са поверени грижите за хлапетата. Следващата ни цел е да внушим, че във Френч Ландинг отново цари мир и спокойствие. На последно място, но не и по важност, е посланието, че истинският герой е Хенри Лейдън. Храбрият слепец, който идентифицира Чарлс Бърнсайд, разгадава случая с Рибаря и нанася смъртоносна рана на чудовището, но заплаща за това с живота си.
— Амин — въздиша Дейл. — Клетият чичо Хенри.
През отворената врата на фургона се чуват гласовете на многолюдната тълпа — звукът напомня на грохота на прибой. Събрали са се стотици, ако не и хиляди хора. „Сигурно така се чувстват рокпевците преди концерт“ — отбелязва мислено. В гърлото му засяда буца и той полага огромно старание да я преглътне, Може би ако продължава да мисли за чичо Хенри, всичко ще бъде наред.
— Всичко останало — продължава Джак, — всякакви въпроси, които задълбават твърде конкретно…
— Не си спомняме — отвръща Клюна.
— Защото въздухът беше лош — подхвърля Доктора. — Вонеше на етер, хлороформ или нещо подобно.
Джак ги оглежда последователно, кимва и се усмихва. Все пак ще бъде радостно събитие. Празник на любовта. И през ум не му минава, че след малко може да умре.
— Добре, да вървим. Днес ще играем ролята на политици, участващи в пресконференция; не забравяйте, че изборите пе челят само онези политици, които отправят ясни послания.
Вратата на фургона се отваря. Тълпата тръпне в напрегнато очакване и глъчката се усилва.
Крачат към набързо скованата естрада — най-отпред е Клюна, следват го Дейл, Джак и добрия Доктор. Залива ги топло звездно сияние от проблесващи светкавици на фотоапарати и мощни прожектори. Джак въобще не може да си обясни защо са им нужни тези атрибути — времето е ясно, прекрасен уисконсински ден — но явно са им необходими. От всички страни подвикват на четиримата герои:
— Ако обичате!
— Може ли за момент?
Пътьом им задават въпроси, но те отминават журналистите с пълно пренебрежение. Като му дойде времето, ще отговарят — колкото се може по-добре — но за момента са слисани от тълпата.
Данданията започва, когато близо двестата жители на Френч Ландинг, насядали на сгъваеми столове в оградено с въже пространство точно пред естрадата, стават на крака: някои ръкопляскат, други размахват юмруци като победители в боксов мач. Журналистите подемат възгласите и докато четиримата мъже се изкачват по стъпалата към трибуната, глъчката преминава в истински ураган. Ние също сме там, изкачваме се на естрадата и различаваме сред публиката толкова много познати лица. Ето го Морис Розен, който даде на Хенри диска на „Дъртиспърм“ още когато пристигнахме в този град. Зад него са представителите на вече несъществуващия пансион за възрастни граждани „Макстънс“: очарователната Алис Уедърс, заобиколена от Елмър Джесперсън, Ейда Маиърхоф (в инвалидна количка), Флора Флостад и братята Бучър — Хърми и Том Том. Танси Френо, пребледняла и позамаяна, но поне с вид на що-годе нормален човек, е застанала до Лестър Мун, който я с прегърнал. Арнолд „Фенерчето“ Храбоуски, Том Лънд, Боби Дюлак и другите служители на ПУФЛ също са тук, танцуват и крещят като луди. Погледнете ей-там — та това е Инид Първис, съседката, позвънила в службата на Фред в деня, в който Джуди обезумя. Ето я и Ребека Вилас, изглежда едва ли не като монахиня с тази строга рокля (но не плачи за нея, Аржентина — Беки си е скътала тлъста сумичка, много благодаря). С нея е и Буч Йъркса. Най-отзад засрамено се спотайват — но не могат да останат напълно безучастни към триумфа на приятелите си — Уилям Страснър и Хюбърт Кантинаро, по-известни ни като Кайзера Бил и Съни. Вижте, вижте! Хърб Рупър, който подстригва Джак, е застанал до Бък Евиц, който пък му носи пощата. И толкова други познайници, с които ще се сбогуваме при доста печални обстоятелства. Точно под трибуната като кокошка върху нагорещена скара подскача Уендъл Грийн (един Господ знае как се е промъкнал в заграждението, след като е жител на Ла Ривиер, не на Френч Ландинг) и прави снимки. На два пъти се блъска в Елвина Мортън, икономката на Хенри. На третия път тя здраво го цапардосва по главата. Уендъл май дори не забелязва. Главата му си изпати много по-сериозно по време на разследването на случая с Рибаря. А малко встрани стои един човек, чието лице може би си спомняме, но е възможно и да сме го забравили. Възрастен, тъмнокож господин със слънчеви очила. Изглежда като застаряващ блуспевец. Освен това има известна прилика с киноактьор на име Уди Строуд.