„Как ми се иска Джак да приеме да ми помага — размишлява Дейл. — Веднага ще го направя свой заместник като в сълзливите уестърни от едно време.“
Ама наистина. Буквално на секундата.
Когато преди четири години — Джак пристигна във Френч Ландинг за пръв път, Дейл не знаеше нищо за него, а местните полицаи веднага му лепнаха прякора „Холивуд“. После двамата заедно пипнаха Торнбърг Киндърлинг — колкото и да е странно, безобидният дребосък се оказа престъпник — и едва тогава Гилбъртсън доби съвсем ясна представа за новия колега. Джак притежаваше вроден детективски талант.
„По-точно той е единственият детектив с вроден талант, когото познавам“ — мислено се поправя Дейл.
Точно така. Единственият. И макар че споделиха лаврите (по изрично настояване на пришълеца от Ел Ей), мистерията бе разгадана само благодарение на детективските умения на Джак. Той бе почти като детективите от романите… Еркюл Поаро, Елъри Куин и прочие. Само дето не разтриваше слепоочията си и не впрягаше в работа „малките сиви клетки“ и прословутата „дедукция“. Той…
— Той слуша — смотолевя Дейл и се изправя. Тръгва към задната врата, после се връща за куфарчето. Ще го прибере в багажника на служебната кола и едва след това ще полее цветята.
Не иска тези отвратителни снимки да остават в дома му нито миг повече от необходимото.
Той слуша.
Както слушаше Джана Масънгейл — барманката в пивницата. Дейл не можеше да проумее защо Джак прекарва толкова много време с малката пачавра — по едно време дори се питаше дали пък господин Ленени панталони от Лос Анжелес не се опитва да я изчука, за да се фука пред приятелите си от Родео Драйв, че е свалил едно страшно маце в Уисконсин, където въздухът е превъзходен, а краката на мадамите — стройни и бойни. Но, разбира се, причината бе съвсем друга. Благодарение на това, че я бе слушал внимателно, Джак най-сетне бе чул онова, което му е необходимо.
„Н-да, и знаете ли какво, сър, хората правят много странни тикове, като пият — обяснила му Джана. — Да кажем, има един, дето като метне две-три питиета, си хваща носа ей-така“ — И започнала да пощипва носа си… но с длан, обърната навън.
Джак спокойно се усмихнал, отпил от чашата с газирана вода и попитал: „Дланта му винаги ли е обърната навън? Ето така?“ и повторил жеста.
Джана цялата засияла и била на косъм да се влюби в него: „Точно така, слънчице — бързо схващаш.“
Джак: „Е, случва се понякога. И как се казва той, пиленце?“
Джана: „Киндърлинг. Торнбърг Киндърлинг. — Изкискала се и добавила: — Само че като пийне две чашки — и като започне да се пощипва по носа — настоява всички да го наричат Торни.“
Джак (все така усмихнат, продължил да я разпитва): „А обича ли да пие джин «Бомбей», пиленце? С лед и капка горчивка?“
Усмивката на Джана се изпарила и тя го изгледала подозрително, сякаш е магьосник: „Как разбра?“
Но това няма значение, тъй като всичко се подредило идеално и загадката, елегантно се разплела. Точка по въпроса, край, това е, вдигни си ципа.
В крайна сметка Джак арестува убиеца и го отведе в Лос Анжелес. Торнбърг Киндърлинг — наглед безобиден очилат застрахователен агент, специалист по земеделски застраховки от Сентралия; на вид кротък, свит човек, който на мравката път прави и не би посмял през горещ летен ден да помоли майка ви за чаша вода, бе затрил две проститутки в „Града на ангелите“.
Торни не беше привърженик на удушването и бе използвал нож марка „Бък“, който, както Дейл разкри впоследствие, закупил от „Спортни стоки Лейфам“ — долнопробен, западнал универсален магазин, намиращ се през две врати от бар „Санд“, най-грънджарското заведение в Сентралия.
Резултатът от ДНК-пробите беше безспорно доказателство за вината на Киндърлинг, но Джак се зарадва, че произходът на оръжието бе разкрит. Лично се обади на Дейл да му благодари. Полицейският началник не бе пътувал по на запад от Денвър и тази любезност го трогна почти до сълзи. По време на разследването Джак няколко пъти повтори, че когато човек си има работа с истински злодей, всяко доказателтво е ценно, а Торни Киндърлинг беше архизлодей. Опита се да се изкара невменяем и да се изплъзне от отговорност; Дейл, който тайничко се надяваше да го призоват за свидетел по делото, искрено се зарадва на решението на съдебните заседатели да отхвърлят доводите на защитата и да дадат на обвиняемия няколко доживотни присъди.
И как се стигна дотам? Кой бе в основата на всичко? Човек, който умееше да слуша. Убиецът бе заловен от човек, който внимателно бе изслушал бръщолевенията на барманката, свикнала посетителите да я зяпат похотливо, а думите й да влизат в едното им ухо и да излизат през другото. А с кого бе разговарял Джак Холивуд, преди да се срещне с Джана Масънгейл? С някоя проститутка от Сънсет Стрип… или може би с цяла тайфа. („Коя е правилната дума? — разсеяно се пита Дейл на път за гаража, където държат градинския маркуч. — Тумба уличници? Тълпа курви?“) При евентуална очна ставка никоя не би разпознала Киндърлинг, тъй като онзи Торнбърг, който посещаваше Ел Ей, нямаше нищо общо с другия Торнбърг, който обикаляше фирмите за земеделски машини и консумативи в западните покрайнини на Уисконсин, а понякога прескачаше и до Минесота. Лосанжелеският Торни използваше перука, контактни лещи и тънки фалшиви мустачки.