— Най-гениалното му хрумване е тъмният фон дьо тен — коментираше Джак. — Една капка е достатъчна да придаде на кожата характерния калифорнийски загар.
— Четири години активно е участвал в драмкръжока на местната гимназия — мрачно отвърна Дейл. — Направих справка. В предпоследния клас тоя негодник е изпълнявал ролята на Дон Жуан, представяш ли си?
Бе изобретил какви ли не хитроумни начини да се маскира (по мнение на съдебните заседатели списъкът им бе твърде дълъг, за да се приеме твърдението, че обвиняемият е невменяем), но бе пропуснал един издайнически малък тик — пощипването на носа с дланта навън. На някаква проститутка й е направило впечатление и го е запомнила, после го е споменала съвсем между другото — Дейл бе готов да се обзаложи, че го е изтърсила случайно, точно както Джана Масънгейл — а Джак го бе чул. Защото слушаше внимателно.
„Обади се да ми благодари, че издирих произхода на ножа, и да ми разкаже как съдебните заседатели се върнали в залата — припомня си Дейл, — но при второто обаждане искаше нещо. Знаех какво иска. Още преди да отвори дума, се бях досетил.“
Макар да не е самороден талант като своя приятел от Златния щат, Дейл долови искреното, спонтанно вълнение, което обзе по-младия мъж, когато за пръв път видя природата на Западен Уисконсин. Пришълецът буквално се влюби в Кули Кънтри и Дейл бе готов да се обзаложи на голяма сума, че това бе любов от пръв поглед. По време на пътуването от Френч Ландинг до Сентралия, от Сентралия до Ардън и от Ардън до Милър изражението му подсказваше, че изпитва възхищение и удоволствие, граничещо с блаженство. Приличаше на човек, който пристига на ново място и неочаквано открива, че най-сетне се е завърнал у дома.
— Как да ти кажа, просто не мога да го приема спокойно — веднъж сподели с Дейл. Двамата се разхождаха със стария джип „Каприс“ (който не можеше да върви по права линия, а клаксонът понякога заяждаше и можеше да постави човек в доста неудобно положение). — Даваш ли си сметка какъв късмет е да се живее тук, Дейл? Това е едно от най-красивите места на света.
Гилбъртсън, който цял живот бе живял в Кули Кънтри, не възрази.
Към края на последния им разговор по повод Киндърлинг Джак му припомни една своя стара молба (отправена полусериозно, полу на шега): ако чуе, че по тези места се продава извънградски имот, непременно да му се обади. По разтревожения му, приглушен глас Дейл веднага отгатна, че шегите са били дотук.
— Тъй че си ми длъжник, проклетник такъв — промърмори и нарами маркуча. — Длъжник си ми, мътните те взели.
Разбира се, помоли Джак да му окаже неофициално съдействие в разследването на случая с Рибаря, но Сойер отказа… едва ли не се уплаши. „Аз съм в пенсия — безцеремонно отсече. — Ако не знаеш значението на тази дума, можем заедно да го проверим в речника.“
Това не е ли пълен абсурд? Естествено. Как може човек да се пенсионира, при положение, че още няма трийсет и пет години?! Особено ако е дяволски добър в занаята си.
— Длъжник си ми, моето момче — повтаря и помъква маркуча към крана. Небето е съвършено безоблачно и ясно, редовно поливаната морава зеленее и нищо не напомня за всеобщия упадък, ширещ се дори тук, в покрайнините на града. Може би все пак има нещо. Някак наподобява фалшиво бучене, като бръмченето на електрическия трансформатор в телевизионната кула, през който минава ток със смъртоносен волтаж.
Май се заседяхме твърде дълго. Трябва отново да размахаме криле и да се отправим към крайната точка на тази утринна обиколка. Още ме знаем всичко, но научихме три важни неща: първо, градчето Френч Ландинг е в ужасна беда; второ, почти никой (с изключение на Джуди Маршал и Чарлс Бърнсайд) не разбира, че в един по-дълбок смисъл надвисналата заплаха е много по-страшна от гнусните покушения на някакъв маниакален педофнл; и трето, досега не сме срещнали нито един човек, който е в състояние да забележи и проумее характерния упадък, който се е възцарил задълго в това тихо градче на брега на реката на Том и Хък. Всички, с които се запознахме, са по своему слепци като Хенри Лсйдън. Това важи и за онези, с които още не сме имали честта да се запознаем — Клюна Сейнт Пиер, Уендъл Грийн и Шарената потеря.