— Вече стигнахме — обяви полицейският началник, без да даде вид, че е забелязал нещо нередно, и зави по тясна пътека, която се губеше сред огромна поляна с избуяли до кръста треви и полски цветя и сякаш водеше наникъде. Оттатък поляната в подножието на обраслото с дървета възвишение се простираше нива, сякаш разграфена на пояси. — Ей-сега ще се покаже и къщата. Ливадата върви с нея, а полето е на братовчедите Ранди и Кент.
Нашият приятел забеляза бялата двуетажна постройка в края на пътеката едва когато старият каприс навлезе в последния завой. Проговори едва когато Дейл спря пред входа, изключи двигателя и слязоха от колата. Ето я и „кокетната къщурка“, стабилна и прясно боядисана — личи, че е поддържана с много любов; макар и неголяма, е със съвършени пропорции; кацнала е сред жълтите цветя в края на тучната зелена ливада и изглежда напълно откъсната от шосето, дори от целия свят.
— Господи, Дейл, къщурката е самото съвършенство!
Именно тук ще открием нашия едновремешен спътник, който в детството си другаруваше с едно момче на име Ричард Слоут, а веднъж за кратко срещна друго момче, чието име бе просто Вълк. В тази масивна, усамотена бяла селска къща ще открием нашия приятел, който преди много, много години бе прекосил цялата страна в търсене на една жизненоважна вещ, един крайно необходим предмет, един велик талисман; който въпреки ужасяващите препятствия и страховитите опасности съумя да се добере до магическото кълбо и го използва мъдро и разумно. Който геройски извърши множество чудеса, тъй да се каже. Но не помни абсолютно нищо. В кухничката на бялата къща най-сетне ще видим бившия служител от лосанжелеската полиция, лейтенант от отдел „Убийства“ Джак Сойер, който си приготвя закуска и слуша предаването на Джордж Ратбън.
Нашият Джак. Джаки, както го наричаше майка му — по-койната Лили Кавано Сойер.
Дейл го разведе из празната къща, показа му горния етаж, дори отключи избата; Джак послушно се възхищаваше на новата печка и бойлера, които стопанинът бе инсталирал година преди смъртта на баща си, и на множеството промени, които бе направил оттогава — на блестящите дървени подове, на умело изолираното таванско помещение, на уплътненията на прозорците и всички останали майсторски изпипани детайли.
— Да-а, доста труд съм хвърлил тук — обясняваше Дейл. — Всичко беше тип-топ, но аз обичам да майсторя. Полека-лека ми стана хоби. Добих навик, като ми остане свободно време през почивните дни или по празниците, да идвам тук и да си намирам работа. Не зная, сигурно съм го възприемал като един вид връзка с баща ми. Добър човек беше той, моят баща. Искаше да стана земеделец, но като му казах, че възнамерявам да работя като полицай, веднага ме подкрепи. Знаеш ли какво ми каза? „Ако се захванеш с фермерството без желание, ден и нощ ще ти тежи на шията като воденичен камък. Накрая ще се чувстваш като муле. Ние с майка ти не сме те родили на този свят, за да се превърнеш в муле.“
— А тя какво каза?
— Мама произхожда от семейство на потомствени фермери. Според нея с течение на времето съм щял да се уверя, че да си муле не е чак толкова лошо. Като почина — четири години преди татко — вече беше свикнала с мисълта, че съм полицай. Искаш ли да излезем през кухненската врата да хвърлиш едно око на ливадата?
Докато се любуваха на гледката, Джак попита Дейл колко иска за къщата. Собственикът очакваше въпроса и предварително бе решил да отбие пет хиляди от възможно най-високата цена, за която двамата със Сара мечтаеха. Кого ли заблуждаваше? Истината бе, че му се искаше Джак Сойер да стане собственик на родната му къща, за да бъде близо до него поне няколко седмици в годината. Пък и без това друг нямаше да я купи.
— Сериозно ли говориш?
— Цената ми се струва добра — отвърна Дейл, опитвайки се па прикрие изумлението си.
— Не е добра за теб. Няма да ти позволя да ми подариш имота само защото ти допадам. Или ще вдигнеш цената, или си тръгвам.
— Абе, вие, градските големци, сте много печени в пазарлъците. Добре, три хиляди отгоре. — Пет. Или си заминавам.
— Дадено. Но да знаеш, че ми е страшно неудобно.
— Надявам се, че повече няма да ми се налага да купувам имот от опърничавото местно население.
Сделката бе осъществена от разстояние — Джак изпрати солиден аванс и уреди всички формалности по факса, след което заплати пълната сума в брой. Дейл не знаеше от какво семейство произхожда Сойер, но едно бе неоспорим факт — той определено разполагаше с повече пари от редовите полицаи. Новият собственик на къщичката пристигна след няколко седмици и се задейства като хала — поднови абонамента за прекъснатия телефон, прехвърли на свое име сметката за електричеството, изкупи половината стока от магазина на Рой и постоянно отскачаше ту до Ардън, ту до Ла Ривиер, откъдето се обзаведе с ново легло, чаршафи, прибори, декоративни саксии от ковано желязо, комплект френски ножове, малка микровълнова печка, грамаден телевизор и разкошна, лъскава, черна аудиоуредба, вероятно заплащайки за нея сума, възлизаща на годишната заплата на Дейл, който бе поканен на питие. Освен тези придобивки Джак надомъкна какви ли не вещи, някои от които, за голяма почуда на полицейския началник, бяха купени от Френч Ландинг, Уисконсин. Кому е притрябвал тирбушон за шейсет и пет долара марка „Уайнмастър“? Какъв е този човек, какви родители са го създали?