Гилбъртсън се присламчи към кухненския плот, като подхвана темата за най-трудния случай, с който колегата му се е сблъсквал. От едната торба се подаваха розови говежди котлети, нашарени със сланина като мраморни късове. Стомахът му шумно запротестира. Джак отговори на поставения въпрос, сякаш въобще не бе чул оглушителното куркане:
— Разследването по случая Торнбърг Киндърлинг не отстъпваше по трудност на работата ми в Ел Ей. Искрено съм ти задължен за помощта, която ми оказа.
Дейл схвана намека — озовал се бе пред поредната врата, която дори не бе открехната. В този дом миналото не се обсъждаше, а бе скрито зад врата, закована с гвоздеи.
Допиха бирите и поставиха последните картини. През следващите няколко часа обсъдиха стотици теми, но без да прекрачват границите, наложени от Джак Сойер. Дейл бе сигурен, че домакинът изгаря от желание да го отпрати заради въпросите за родителите, но не можеше да си обясни защо. Какво ли крие този човек? И от кого? Като приключиха, Джак сърдечно му благодари и го изпрати до колата, с което пресече всякакакви надежди да се смили над него в последния момент. Точка по въпроса, край, това е, вдигни си ципа, както обичаше да казва безсмъртният Джордж Ратбън. На раздяла сред благоуханния мрак под милионите звезди Джак въздъхна с искрено задоволство и заключи:
— Надявам се, знаеш колко съм ти задължен. Честно казано въобще не ми се връща в Лос Анжелес. Само погледни, каква красота!
На връщане към Френч Ландинг — по магистралата шареха само фаровете на стария каприс — Дейл се запита дали пък родителите на Джак не са се занимавали с такъв шоубизнес, от който порасналият им син се срамува, например порнография. Може би татко с режисирал голи сцени, а мама е изпълнявала главната роля. Хората, които заснемат порноФилми, сигурно са заринати с пари, особено ако ги въртят в семейството. Но след по-малко от километър си спомни за малкия Феърфийлд Портър и задоволството от откритието се изпари яко дим. Жена, която си изкарва хляба със секс пред камера с непознати, не прахосва пари за такива картини.
Да влезем в кухнята на Джак Сойер. На масата е разгърнат сутрешният „Хералд“, а на печката синият пламък на газта нагрява черен тиган. Висок мъж, който изглежда в отлична физическа форма и носи памучна фланела с надпис „Южнокалифорнийски университет“, джинси и италиански мокасини с цвят на меласа, разсеяно разбива в метална купа огромно количество сурови яйца.
Като го гледаме как се мръщи на празното пространство над лъскавата съдина, си даваме сметка, че красивото дванай-сетгодишно момче, с което се разделихме в един апартамент на четвъртия етаж на изоставен хотел в Ню Хампшър, е вече възрастен мъж, чиято физическа красота далеч не е основното, което го прави интересен. Защото веднага си личи, че Джак Сойер е интересен човек. Дори когато е изцяло погълнат от лични тревоги — дори „енигми“, съдейки по замисления му поглед — Джак Сойер излъчва непоклатим авторитет. Изражението му недвусмислено издава, че той е от онези хора, чиято по-мощ другите търсят, когато се чувстват объркани, застрашени или излъгани. Чертите му носят яркия отпечатък на остър ум, решимост и сериозност, чиято външна привлекателност далеч не е най-важното. Този човек никога не губи време да се възхищава на собствения си образ в огледалото — суетата няма място в неговия живот. Доскоро с пълно право бе смятан за изгряващата звезда на полицейския участък в Лос Анжелес, бе печелил стотици награди и бе канен да участва в най-различни семинари и специализации за млади таланти под егидата на ФБР. (Мнозина от колегите и шефовете му негласно споделяха мнението, че на четирийсст години ще бъде полицейски комисар на голям град като Сан Диего или Сиатъл, и ако всичко върви нормално, до десетинапетнайсет години ще заеме висок пост в Сан Франциско или Ню Йорк.)
Но най-странното е, че възрастта като че ли също няма значение — този човек изглежда така, сякаш е изживял безброй животи преди този и се с сблъсквал с места и неща, каквито малцина виждат. Нищо чудно, че Дейл Гилбъртсън искрено му се възхищава и настоява за помощта му. На негово място и ние щяхме да настояваме, но без особен успех. Този човек се е пенсионирал, с други думи е излязъл от играта — жалко, но факт; обаче за да хапне омлет, човек първо трябва да разбие яйцата, както казваше Джон Уейн на Дийн Мартин в „Рио Браво“.