„Шавлив пуяк“ — казваше майка му навремето по адрес на наскоро починалия съдружник на покойния си съпруг, когато счеоводителите установиха, че Морган Слоут е прибирал в джоба си три четвърти от приходите на изненадващо огромния холдинг за търговия с недвижими имоти „Сойер и Слоут“. След смъртта на Фил Сойер при така наречената „ловна злополука“ Слоут бе ощетявал семейството на загиналия със стотици милиони долари годишно. Лили пренасочи паричните потоци в правилните канали и продаде половината компания на други хора, което осигури на сина й истинска златна мина, да не говорим за космическите суми, натрупани от данъчните облекчения по ежегодните дарения за най-различни благотворителни каузи. Тя използваше и други, доста по-цветисти епитети по отношение на Слоут, но в съзнанието на Джак винаги отекваха тези думи.
Опитва се да се самозалъже, че е намерил яйчицето още през май месец, докато се е разхождал разсеяно из ливадата, и го е прибрал в хладилника на сигурно място, за да го съхрани. Тъй като му се е сторило красиво — нали все пак е обагрено в деликатен, нежен нюанс, по думите на доктор Евинруд. Толкова дълго го е пазил, че вече го е забравил. Ето защо — с искрено облекчение заключава Джак — в съня наяве го засипваха червени перца!
Всяко нещо си има причина, колкото и неразгадаема да е тя на пръв поглед — ако човек се отпусне достатъчно, за да престане да подскача като шавлив пуяк, току-виж причината изскочила наяве.
Джак се навежда над мивката и наплисква със студена вода лицето си, за да се освежи — физически и психически. За момента почти забравя неприятното усещане от съсипаната закуска, абсурдното телефонно обаждане и постоянно разяждащите го спомени. Няма повече време за губене. След двайсет и пет минути неговият най-добър приятел и единствен довереник ще излезе от сивата бетонна сграда на KDCU, ще поднесе пламъка на златната запалка към цигарата си и спокойно ще закрачи по алеята към Пенинсюла Драйв. Ако изострените възприятия му подскажат, че пикапът на Джак Сойер го очаква, Хенри Лейдън уверено и непогрешимо ще посегне към дръжката на вратата и ще се намести на предната седалка. Не бива да пропусне грандиозното представление на един толкова изтънчен слепец.
Разбира се, че не го пропуска, защото въпреки сутрешните неприятности — които благодарение на пътуването сред красивата околност постепенно започват да му се струват незначителни — в 7:55 паркира пикапа на Пенинсюла Драйв при отклонението за радио KDCU-АМ, и то цели пет минути преди приятелят му да изникне от сивата бетонна сграда. Срещата ще му се отрази добре — само при вида на Хенри душевният му тонус значително ще се повиши. Надали е първият чозек в световната история, който под въздействието на огромно напрежение за миг е изгубил контрол и е забравил, че майка му се е разделила с добрата стара простосмъртна обвивка и се е преселила в друг свят. Простосмъртните търсят успокоение и утеха при майките си. Това е инстинкт, закодиран в човешката ДНК. Хенри ще умре от смях, като научи, и ще го посъветва да се стегне.
Но като се замисли човек, защо е нужно да помрачава настроението на приятеля си с подобни абсурдни истории? Същото важи и за синьото яйчице, особено предвид факта, че не е спо-делил с Хенри за червените перца, пък и хич не му се ще напразно да рови в миналото. Живей в настоящето, остави миналото да почива в мир, вдигни глава, не се завирай в калта. И не използвай приятелите си за отдушник.
Включва радиото и го настройва на KWLA — местната станция на ултракъси вълни на Ла Ривиер, домът на Уисконсинския плъх и Хенри Чаровника. Целият настръхва, като чува музиката, която се разлива от скритите тонколони в купето: гениалният Глен Гулд свири нещо от Бах, но Джак не може да отгатне произведението. Може би е някоя от Партитите.
Хенри излиза от неугледната странична врата на сивата бетонна сграда с компактдиск в ръка, застава на слънце и без никакво колебание тръгва по тротоара; на всяка крачка токовете на шоколадовокафявите му велурени мокасини безпогрешно попадат точно в средата на всяка следваща плочка.
Хенри… Хенри е истинско откровение.
Днес е издокаран с един от екзотичните си малайзийски костюми и прилича на собственик на тикова плантация — красива риза без яка, шарени тиранти и безценната наследствена сламена шапка, както винаги накривена под точно определен ъгъл. Ако не заемаше толкова важно място в живота на Хенри, Джак никога нямаше да узнае, че приятелят му постига безупречното съчетаване на облеклото с аксесоарите благодарение на сложната организация на съдържанието на огромния си дрешник, въведена навремето от вече покойната Роуда Гилбъртсън Лейдън — Роуда бе подредила всичките дрехи на съпруга си по сезон, стил и цвят. Той наизусти цялата система вещ по вещ. Макар и сляп по рождение, следователно неспособен да различи хармоничните от нехармоничните комбинации, Хенри никога не греши.