— Я се стегни! Никой никога ли не ти е казвал, че репортерите и полицаите са от два противникови лагера?
Едрият Лънд внушително се накланя над бюрото си. Широка напречна бръчка се вкопава като белег на челото му, а месестото му лице пламва като божур.
— Ето това не мога да търпя у теб, Боби — възмутено размахва пръст. — Откога си тук? Станаха ли вече пет-шест месеца? Аз започнах при Дейл преди четири години и без да се фукам, ще ти кажа, че дадох своя принос, за да щракнат двамата с Холивуд белезниците на господин Торнбърг Киндърлинг — а това беше най-голямото разследване в този окръг през последните трийсетина години. И аз помогнах да се подреди мозайката.
— С едно късче — уточни Боби.
— Припомних на Дейл за барманката от „Пивото“. Той каза на Холивуд, който пък говори с момичето и така откри една много, много важна подробност. Благодарение на нея пипна престъпника. Тъй че недей да ми говориш по този начин.
Младият му колега си придава дълбоко разкаян вид: — Извинявай, Том. Подозирам, че съм едновременно скапан като парцал и натегнат като пружина. — В същото време си мисли: „Е, вярно, че ме водиш с няколко години и веднъж си подсказал на Дейл една несъществена подробност, но какво от това, аз ще стана сто пъти по-добър полицай, отколкото ти някога ще бъдеш. Да не говорим за снощния ти героизъм.“
Снощи в единайсет и петнайсет Арманд „Клюна“ Сейнт Пиер и неговите сподвижници пристигнаха с гръм и трясък от Нейлхаус Роу и нахлуха в участъка да търсят сметка на тримата служители — в края на осемнайсетчасовото дежурство — за конкретните постижения по отношение на проблема, който много живо ги вълнуваше. Какво, по дяволите, става тук?! Какво става с третото дете, а? Какво става с Ърма Френо? Още ли не са я намерили? Тия палячовци въобще знаят ли нещо или само хвърлят прах в очите на гражданите? Имали нужда от помощ. „Ами дайте ни шерифски пълномощия — изрева Клюна — и веднага ще получите колкото искате помощ, че и още.“ Единият от тях, по прякор Мишока, нахилен гигант с огромен бирен търбух се изправи пред Боби Дюлак и заднишком го притисна до картотеката, след което сред облаци бирени изпарения и дъх на марихуана го попита разгръщал ли е някога творбите на един господин на име Жак Дерида. След като Боби му отвърна, че не е и чувал това име, Мишока отсече: „Не думай, бе, Шерлок!“, отстъпи встрани и яростно се втренчи в имената на черната дъска. Половин час по-късно Клюна, Мишока и приятелите им си заминаха — недоволни и неупълномощени, но поне умиротворени — и Дейл Гилбъртсън заяви, че трябва да се прибере да поспи, но за всеки случай Том да остане в участъка. И двамата, които трябваше да застъпят на нощна смяна, си намериха извинение да не дойдат. Боби изяви желание да остане с колегата си: „Няма проблеми, шефе“, поради което ги заварваме тук в този ранен час.
— Я дай да видя — любопитства Дюлак.
Лънд вдига високо вестника и го обръща към колегата си: „РИБАРЯ ВИЛНЕЕ НА ВОЛЯ ИЗ ФРЕНЧ ЛАНДИНГ И ОКОЛНОСТИТЕ“ е озаглавена статията в горния ляв ъгъл на първа страница. Материалът заема три колони и е отпечатан в светлосиньо каре, оградено с черна рамка. Подзаглавието гласи: „Полицията гадае кой е психопатът-убиец“. Отдолу с по-дребни букви е написано: „Уендъл Грийн с подкрепата на редакционната колегия“.
— Рибаря, значи. Твоят приятел от самото начало като се е запънал с тоя Рибар! — възнегодува Боби. — Рибаря, та Рибаря. Аз ако стана петнайсетметрова горила и се заразхождам по покривите, това означава ли, че съм Кинг Конг? — Лънд оставя вестника на бюрото и се усмихва. — Добре, де, примерът не беше уместен. Да кажем, че направя няколко успешни банкови обира, ще мина ли за Джон Дилинджър?
— Хм — Лънд се усмихва по-широко, — чувал съм, че хоботчето на Дилинджър било толкова голямо, че го пазели в музея „Смитсън“. Та…
— Я ми прочети първото изречение. Том Лънд свежда поглед и зачита:
— „Полицията във Френч Ландинг не е в състояние да открие никакви улики, насочващи към самоличността на кръвожадния двоен убиец и сексуален маниак, условно наречен от настоящия репортер «Рибаря». Страх, отчаяние и подозрение се вихрят все по-неудържимо по улиците на градеца и завладяват обитателите на всички ферми и села в окръг Френч Каунти, надвисвайки като зловеща прокоба над цялата област Кули Кънтри.“
— Само това ни липсваше! — язвително отбелязва Боби. — Господи!
Бързо прекосява стаята, надвесва се над главата на Том Лънд и зачита първата страница на „Хералд“, стиснал служебния си глок, сякаш се готви да прогори дупка в проклетата статия точно тук и сега.