На Бърни му потичат лигите. Дори не прави опит да се прикрие. Досущ като на вълка от приказките лигите му се проточват по увисналата морава устна, в ъгълчетата се събира пенеста слюнка и се стича по брадичката му като сапунена пяна Бърни разсеяно я обира с опакото на възлестата си длан и я отърсва на пода, без да откъсва поглед от огледалото. Това момченце не е като бедните изгубени дечица, които това чудовище обича да причаква — Тай Маршал е роден и израснал във Френч Ландинг и отлично знае къде се намира — но би могъл да стане едно от тях. Много лесно може да се загуби и да се озове в една определена стая. По-точно килия. Или да се влачи с разкървавени крачета към странен, непознат хоризонт.
Особено ако Бърни постигне своето. Налага се да действа бързо, но както вече стана дума, при необходимост Чарлс Бърнсайд може да се движи изненадващо бързо.
— Горг — обръща се към огледалото. Изрича безсмислената дума със съвършено ясен акцент на кореняк от Средния Запад. — Ела, Горг.
Без да се бави — много добре знае какво ще последва — Бърни се обръща към четирите тоалетни кабини. Влиза във втората отляво и хлопва вратата.
Тайлър тъкмо яхва велосипеда, когато плетът прошумолява недалеч от входната врата с обявата за празника. От храсталака изхвръква грамаден черен гарван и каца на тротоара. Пронизва малкия с умните си очички, сетне, както си стои на широко разкрачените си крачета, току отваря човка и изтърсва.
— Горг!
Тайлър се взира в птицата и плахо се подсмихва, питайки се дали не му се е причуло, но е готов да изпадне във възторг (както всяко десетгодишно хлапе винаги е готов да повярва в невероятното).
— Какво? Каза ли нещо? Гарванът плясва с лъскавите си криле и кокетно накланя глава, при което става почти красив. — Горг! Тай!
Момченцето се разсмива. Неговото име! Гарванът изрече неговото име!
Слиза от велосипеда, подпира го на стойката и пристъпва две-три крачки към птицата. За беда в този миг мисълта за злата участ на Ейми Сейнт Пиер и Джони Ъркнам е много далеч от съзнанието му.
Сигурен е, че птицата ще се подплаши, но вместо да отлети, тя прехвръква към мрачината сред бухлатите храсталаци.
— Моето име ли каза?
— Горг! Тай! Абала!
За миг усмивката на малчугана помръква. Последната дума му се струва позната, но макар и съвсем бегли, асоциациите не са особено приятни. Кой знае защо се сеща за майка си. После гарванът повтаря името му — действително произнася „Тай“.
Със следващата крачка Тай се приближава към черната птица и се отдалечава още повече от Куин Стрийт. Птицата на свой ред се присламчва към плета. На улицата няма жива душа — тази част от Френч Ландинг мечтателно се припича на утринното слънце. Тай пристъпва към своята гибел и световете потреперват.
Ъби, Рони и Ти Джей наперено излизат от „Севън-Илевън“, където арабеската зад тезгяха току-що им сервира боровинково „Слърпи“ („арабеска“ е пример за една от многото презрителни думи, които Ъби усвоява от баща си). Сдобили са се и с по два чисто нови пакета карти за „Маджик“. Ъби, чийто устни вече са боядисани в мораво, се обръща към Ти Джей:
— Върни се да извикаш мотльото.
— Защо пък аз? — дръпва се Ти Джей.
— Защото Рони купи картите, глупако. Хайде, дай малко газ.
— За какво ни е притрябвал, Ъби? — недоумява и Рони, който, небрежно облегнат на стойката за велосипеди, лакомо нагъва подсладените късчета лед.
— Защото аз така казвам — надуто отвръща Ъби. Истината е, че в петък Тайлър Маршал има пари. Всъщност разполага с пари почти всеки ден. Техните са въшливи с мангизи. По тази причина у Ъби, който расте под грижите (ако въобще можем да ги наречем така) на самотен баща, работещ като чистач, вече се заражда смътна омраза към Тайлър — скоро ще започне да го унижава, не след дълго ще последват и първите побои. Но засега единствената му цел е с приятелите му да се сдобият с трето тесте карти, за да ги разменят, фактът, че Тайлър ще се изръси, макар да не харесва играта „Маджик“, още повече ще услади придобивката.
Най-напред обаче трябва да докарат малкия мотльо тук. Или малкия „лотмьо“, както го нарича Рони със сбърканата уста. Тази дума допада на Ъби и смята да я използва редовно. „Лотмьо“. Такава хубава дума. Подиграва се едновременно на Тай и на Рони. Две за цената на едно.