— Хайде, Ти Джей. Искаш ли да ти лепна една запалка?
Не иска. Запалките на Ъби Уекслър причиняват зверска болка. Ти Джей театрално въздъхва, изважда велосипеда си от стоянката, яхва го и бавно се спуска назад по хълма, като държи кормилото с една ръка, а в другата стиска плодовото „Слърпи“. Сигурно ще срещне Тай всеки момент — малкият е слязъл от колелото и го бута, защото е „страшно… адски… уморен“, но мотльото въобще не е на Чейс Стрийт… Какво става?
Ти Джей натиска педалите.
Отново сме в мъжката тоалетна, този път пред кабинките. Втората врата отляво е затворена. Останалите три се полюшват на пантите. Изпод затворената врата се подават мръсни пантофи, от които стърчат кокалести глезени с изпъкнали вени.
Проехтява смайващо силен крясък. Гласът е младежки, дрезгав, гладен и гневен. Цялата тоалетна кънти:
— Абала! Абала — дун! Муншун Горг!
Внезапно в казанчетата шурва вода. При това в четирите кабини едновременно. Писоарите на отсрещната стена се задействат. Никелираните дръжки едновременно се спускат и по заоблените порцеланови гърнета рукват силни струи.
Отново извръщаме поглед към кабините и установяваме, че краката — заедно с пантофите — са изчезнали. За пръв път чуваме гласа на всеобщия упадък — напомня на гореща въздишка, на стенание след кошмарен сън в два през нощта.
Гарванът вече подскача досами плета. Продължава да се взира в Тай с лъскавите си, зловещи очички. Хлапето го следва като хипнотизирано и шепне:
— Кажи пак името ми. Кажи го пак и можеш да си вървиш.
— Тай! — услужливо грачи птицата, приплясва с криле и се шмугва под плета. Лъскавият черен силует се смесва със зеленината и след миг изчезва.
— Пресвети гарване! — възкликва Тай. Дава си сметка какво е изтърсил и неуверено се засмива. Истина ли беше? Истина беше, нали?
Навежда се над дупката, където се скри птицата, и тъкмо разсъждава, че ако е паднало някое перо, ще си го вземе за спомен, когато сред кичестите клони се стрелва мършава бяла ръка и го сграбчва за врата. Тайлър надава ужасен писък и изчезва зад плета. Едната му маратонка се закача на късите жилави клони и се изхлузва от крака му. От храстите долита нетърпелив, гърлен крясък, наподобяващ: „Момченце!“. Следва глух удар, все едно някой удря с камък детска главичка. В последвалата тишина отеква само монотонното бръмчене на косачка в далечината, наблизо жужи пчела.
Кръжи над цветята от другата страна на плета, откъм „Макстънс“. Зелената ливада е пуста, край сградата са изнесени маси за Празника на ягодите.
Тайлър Маршал го няма.
Ти Джей Реникър се спуска по инерция до пресечката на Чейс и Куин Стрийт. Разтопеното „Слърпи“ се стича като мастиленосиня ивица по китката му, но той въобще не забелязва. Насред Куин Стрийт стърчи велосипедът на Тай, културно подпрян на стойката, но от малкия няма и следа. Обзет от лоши предчувствия, Ти Джей бавно приближава. По едно време забелязва, че фрапето е станало на лепкав сироп и картонената чаша е подгизнала. Хвърля я в канавката, Това несъмнено е колелото на Тай. Не може да сбърка червения велосипед „Шуин“ с извитото кормило и зелената ваденка на „Милуоки Бруърс“ на рамката. А отстрани… Край плета, очертаващ границата между света на старите хора и света на обикновените хора, т.е. на истинските хора, момчето забелязва самотна маратонка „Рийбок“. Тротоарът е обсипан с лъскави зелени листа. От обувката стърчи птиче перо.
Хлапакът зяпва от изумление. Не е схватлив като Тайлър, но реотаните в мозъчната му кутия загряват малко по-бързо от тези на Ъби Уекслър и лесно може да си представи как някой дръпва Тайлър в храсталака, а велосипедът остава на улицата… заедно с маратонката… захвърлена на една страна…
— Тай? Да не се бъзикаш? Ако се бъзикаш, престани веднага. Иначе ще кажа на Ъби да ти удари най-гадната запалка на света.
Отговор няма. Ти Джей е сигурен, че Тай не се шегува.
В главата му като рояк пчели зажужават мисли за Ейми Сейнт Пиер и Джони Ъркнам. Иззад плета долитат (или поне така му се струва) крадливи стъпки — Рибаря е приключил с вечерята и сега се връща за десерта!
Ти Джей се опитва да изкрещи. Не успява — гърлото му се е свило като иглено ухо. Привежда се над кормилото и натиска педалите. Засилва се от тротоара и скача на уличното платно, стараейки се да избяга възможно най-бързо от страховития плет. Предната гума попада в останките от фрапето. Приведен като състезател от Гран При, Ти Джей с всички сили върти педалите, оставяйки след себе си лъскава тъмна диря като от кръв. Наблизо грачи гарван… звукът напомня на ироничен смях.