Макар да не се издава, Ъби слуша с растящо безпокойство разказа на Ти Джей за изоставения велосипед и маратонката на Тайлър Маршал. За разлика от Рони, на чието лице е изписана огромна тревога. — И сега какво ще правим, Ъби? — завършва Ти Джей. Докато караше нагоре по хълма се беше задъхал, но вече диша равномерно.
— Как така какво ще правим? Същото, каквото преди — ще се вървим по улицата, ще потърсим шишета за вторични суровини После ще отскочим до парка да разменяме карти.
— Но… ами ако…
— Затваряй си плювалника — срязва го Ъби. Досеща се какво се кани да каже Ти Джей, но не иска да го чува. Баща му често повтаря, че е на нещастие, ако си хвърлиш шапката на леглото, затова Ъби никога не го прави. Камо ли да изрече на глас името на някакъв психопат-убиец.
Само че оня идиот Рони Мецгър го казва… в известен смисъл:
— Ъби, ами ако е бил Бираря? Ами ако Тай е отвлечен от…
— Млъквай, мамка ти! — крясва Ъби и размахва юмрук.
В същия миг от „Севън-Илевън“ изскача продавачът с чалмата, досущ като човече на пружина в кутийка.
— Не искам чува такива приказки! — крещи той. — Изчезва да говорите мръсотии на друго място! Иначе викам полиция!
Ъби и без друго тъкмо потегля, повеждайки групата възможно най-далеч от Куиър Стрийт (мърморейки под нос: „К’во искаш, бе, негро?“ — друга очарователна дума, която е научил от баща си). На следващата пресечка спира и се обръща се към Другите двама, като се изпъчва и вирва брадичка:
— Тръгна си преди половин час. — А? — слисва се Ти Джей.
— Кой? Какво? — вълнува се и Рони.
— Тай Маршал. Ако някой пита, Тай си тръгна самичък преди половин час. Като бяхме при… ъ-ъ… — Опитва се да си спомни какво е правил преди половин час, но му е много трудно, понеже няма много опит в мисловните упражнения.
— Като разглеждахме витрината на „Шмитс Олсортс“ ли? — плахо предлага Ти Джей с надеждата, че Ъби няма да го накаже с някоя свирепа запалка за тази дързост.
Приятелят му поглежда неразбиращо, после се усмихва. Ти Джей си отдъхва. Рони Мецгър продължава да недоумява. С бейзболна бухалка в ръка или на хокейното игрище Рони е исТИНСКИ принц. През по-голямата част от останалото време е като риба на сухо.
— Точно така — доволно кимва той. — Зяпахме витрината на Шмит, после мина оня пикап, дето дънеше гадния пънк, после Тай каза, че си тръгва.
— Каза ли къде отива?
Ъби не е гений, но притежава онова свойство, което може да се нарече „природна интелигентност“. Инстинктивно се досеща, че добрата лъжа е кратката лъжа — така вероятността да те хванат в противоречие намалява:
— Не ни каза. Просто заяви, че си тръгва.
— Ама той не си тръгна — намесва се Рони. — Просто изостана, защото е… — Рони се подготвя да изрече думата и този път успява: — Мотльо.
— Това го забрави — отвръща Ъби. — Ами ако… ами ако онзи тип го е отвлякъл, тъпако? Да не искаш хората да кажат, че е станало, защото не е могъл да ни настигне? Че оня го е убил или нещо такова, защото сме го изоставили? Да не искаш да кажат, че ние сме виновни?
— Стига, бе! Да не смяташ, че Бираря… Рибаря наистина е отвлякъл Тай?
— Не знам и не ме интересува, но нямам нищо против, дето мотльото се махна. И без друго вече ми лазеше по нервите.
— О! — Рони съумява да си придаде едновременно безразличен и доволен вид. „Какъв тъпак — чуди се Ъби. — Тоя е абсолютен и кръгъл тъпак.“ Ако не вярвате, спомнете си факта, че Рони, който е як като добиче, се оставя Ъби да му прави запалки, колкото си пожелае. Някой ден Рони може би ще проумее, че не е нужно да търпи всичко това, и тогава сигурно ще зачука Ъби в земята като колче за палатка, но малкият Уекслър не се безпокои особено — да мисли за бъдещето му е още по-несвойствено, отколкото да се връща в миналото.
— Рони.
— Какво?
— Къде бяхме, когато Тайлър си тръгна?
— Ъ-ъ… при „Шмитс Олсортс“?
— Правилно. И къде отиде?
— Не каза.
Ъби се уверява, че Рони е на път безрезервно да приеме лъ — жата, и отново доволно кимва. Обръща се към Ти Джей:
— Ти загря ли?
— Да.
— Тогава да ни няма.
Яхват велосипедите и натискат педалите. Като се спускат по улицата с дърветата, тъпакът се откъсва напред, но в момента Ъби няма нищо против. Без да спира, завърта кормилото, доближавайки се до Ти Джей, и пита:
— Видя ли нещо друго? Наоколо имаше ли някой?
Ти Джей клати глава: — Само колелото и маратонката. — Млъква, сякаш се мъчи да си спомни нещо, и добавя: — По земята бяха нападали листа. От храстите. Май че имаше и едно перо. Едно такова черно, май от гарван.
Ъби не се интересува от подробностите. Терзае го въпросът, дали тази сутрин Рибаря наистина е бил на прага на неговия живот и е отвлякъл един от неговите приятели. Кръвожадното в него ликува и доволно потрива ръце при мисълта, че някое мрачно, безлико чудовище е отвлякло Тайлър Маршал, който вече започваше да му писва, и го е излапало за обяд. Детинската страна обаче изпитва ужас от страшния караконджул (ще бъде в нейна власт довечера, когато неспокойно ще се върти в леглото и ще му се струва, че сенките добиват мрачни очертания и се прокрадват до леглото му). Не бива да забравяме и другата страна на характера му — да действа като човек, прекалено възрастен за годините си, благодарение на която интуитивно предприе незабавни мерки да избяга от отговорност, ако изчезването на Тайлър Маршал се превърне в така наречения „гъзобрък“ — друга любима думичка на баща му.