Но също като Дейл Гилбъртсън и Фред Маршал той е изпълнен с изначално неверие. Не може да допусне, че Тайлър е сполетян от нещо фатално въпреки случилото се с Ейми Сейнт Пиер и Джони Ъркнам, чиито разчленени останки били окачени на вериги в стар кокошарник. Научил е подробностите от вечерните новини, следователно те са измислици от Страната на телевизията. Не познава нито Ейми, нито Джони, тоест смъртта им е недействителна като на измислените хора във Филмите и по телевизията. Тай е друго нещо. Допреди малко бяха заедно и в съзнанието на Ъби това е равнозначно на безсмъртие. Най-малкото би трябвало да е равнозначно. Щом Рибаря може да похити Тай, значи може да нападне всяко дете, включително него самия. Истината е, че в най-дълбокото и наитайното кътче на съзнанието си, откъдето струи увереността, че на планетата Ъби всичко е наред, той отрича съществуването на Рибаря и деянията му.
— Ъби, мислиш ли, че… — започва Ти Джей.
— Тц. Все ще се появи отнякъде. Хайде в парка. После ще събираме бутилки и бирени кутии.
Фред Маршал е оставил спортното сако и вратовръзката в канцеларията си; запретнал е ръкави и помага на Род Тисбъри да разопакова чисто нов култиватор „Хайлър“. Първата пратка от новия модел — истинска прелест.
— От двайсет години чакам да се появи такава машинка — радва се Род. Умело подпъхва плоския край на лоста под горната стена на големия сандък и страничната плоскост изтрополява на циментовия под в служебния сервиз. Род е главният механик на „Голтсис“ и сервизът е неговото царство. — Идеално е както за малката ферма, така и за градски парк. Ако до есенес не продадеш поне десет, значи не си гледаш съвестно работата.
— Ще продам двайсет до края на август — съвършено уверено отвръща Фред. Тревогите му временно са изместени на заден план от тази прекрасна зелена машина, която извършва сто пъти повече функции от обикновения култиватор и е оборудвана с доста „секси“ приставки, които се монтират и свалят с лекота като хастар на шлифер. Няма търпение да я включи и да се заслуша в бръмченето на мотора. Има двуцилиндров двигател и е голяма сладурана.
— Фред?
Той нетърпеливо вдига поглед. Безпокои го Айна Гейтскил, която изпълнява функциите на рецепционистка и секретарка на Тед Голтс.
— Какво?
— Търсят те на първа линия. — Сочи мигащия апарат на отсрещната стена на гаража, в който развинтват болтовете на един стар трактор.
— Помоли ги да оставят съобщение. Искам да помогна на Род да монтира акумулатора на тоя малък звяр, после…
— Май е по-добре да се обадиш. Търси те някаква жена на име Инид Първис. Казва, че сте съседи.
Отначало той я гледа с недоумение, но изведнъж му идва на помощ умението на добрия продавач автоматично да запомня имена. Инид Първис — съпругата на Дийк. Живеят на ъгъла на Робин Худ и Мариан. Тази сутрин срещна Дийк и си махнаха за поздрав.
Изведнъж забелязва, че очите на Айна са се окръглили като палачинки, а голямата й уста е придобила размерите на главичка на топлийка. Изглежда разтревожена.
— Какво има? Айна, какво става?
— Не зная. — С неохота добавя: — Нещо с жена ти.
— Я по-добре се обади, шефе — намесва се Род, но Фред вече тича по омазнения с грес под към телефонния апарат отсреща.
Излита от служебния паркинг с рев и свистене на гуми като някой тинейджър и стига у дома за десет минути. Най-много се изплаши от спокойния, внимателен тон на Инид Първис, която полагаше огромни старания да прикрие тревогата си.
Като разхождала Потси покрай дома на семейство Маршал, чула Джуди да пищи. Не веднъж, а два пъти. Разбира се, Инид, Бог да я благослови, постъпила като добра съседка — доближила се до входната врата, потропала, повдигнала капачето на прореза за пощата и извикала. Ако не последвал отговор, щяла да позвъни в полицията. Дори нямало да се прибира — щяла да отскочи до семейство Плотски отсреща. Но…