— … и ще падне на земята… заедно със моя син.
— Джуди! Джу…
Заковава се на прага, сякаш си е глътнал езика.
Стаята на Тай изглежда като след щателен обиск в детективски Филм. Чекмеджетата на бюрото му са извадени, съдържанието им е разхвърляно из цялата стая. Самото бюро е отместено от стената. Летните дрехи на малчугана са разпилени навсякъде — джинси, фланелки, бельо, бели хавлиени чорапи. През отворената врата на дрешника се виждат празни закачалки. Съпружеската телепатия подсказва на Фред, че жена му е извадила панталоните и ризите на Тай, за да се увери, че зад тях няма нищо. Сакото на единствения му костюм се е закачило накриво на вратата. Плакатите са свалени от стените — Марк Макгуайър е раздран на две. Тук тапетите не са пострадали с изключение на едно място, но то е същинска прелест. Там където висеше рекламният плакат с ирландския замък, стената е почти оголена, виждат се следи от кръв.
Джуди Маршал седи на леглото на сина си. Чаршафите и възглавницата са захвърлени на топка в ъгъла. Самото легло е отместено от стената. Джуди е навела глава. Лицето й не се вижда — косата й го скрива — но голите й крака със златист слънчев загар, които се подават изпод късите панталони, са обсипани с капки кръв.
Пъхнала е длани под коленете си и Фред много се радва че не се виждат. Иска му се максимално да отложи момента, в който ще види нараняванията. Сърцето му лудо блъска в гърдите, нервната му система буквално блокира от свръхдоза адреналин, а в устата си чувства вкус на обгорен фитил.
Съпругата му отново подхваща припева на песенчицата. Фред не издържа.
— Джуди, престани. — Прекосява „минното поле“, което снощи, като дойде да целуне Тай за лека нощ, представляваше сносно разтребена момчешка стая. — Стига, миличка, всичко е наред.
Цяло чудо е, че тя го послушва. Вдига глава и като вижда ужасения поглед в очите й, той остава без дъх. Плаши го не паниката. Погледът й е празен, сякаш нещо в душата й се е скъсало, а отдолу зее черна дупка.
— Тай го няма — простичко казва съпругата му. — Проверих зад всички снимки, навсякъде, където успях… бях сигурна, че е зад тази. Освен ако не е изчезнал завинаги, със сигурност е зад тази…
Сочи мястото, където доскоро висеше плакатът с ирландския замък — четири нокътя на лявата й ръка са частично или изцяло изкъртени. От тази гледка на Фред му призлява. Сякаш е топила пръстите си в червено мастило. „Де да беше така — мисли си нещастният съпруг. — Де да беше.“
— … но тя е чисто и просто картинка. Всички са просто картинки. Вече всичко ми е ясно. — Замлъква, след което се провиква: — Абала! Муншун! Абала-горг! Абала дун!
Езикът й се стрелва нагоре — изглежда невъзможно дълъг, като на картинка от комикс — и оставя влажно петно на носа и. Фред го вижда с очите си, но не може да повярва. Има чувството, че е попаднал във Филм на ужасите, който изведнъж се оказва реалност, и си блъска главата как да постъпи. Какво се прави, когато жената, която обичаш, откачи — най-малкото изгуби връзка с реалността? Как се справя човек с подобна ситуация?
Но той я обича, обича я безпределно още от първата седмица на запознанството им и нито за миг не е съжалявал за избора си; сега се оставя любовта да го води. Сяда до жена си и я прегръща. Сякаш цялото й същество трепери и бучи като трансформатор.
— Обичам те. — Собственият му глас го изненадва. Удивително с какво спокойствие може да излъчва човек, който е обезумял от недоумение и страх. — Много те обичам и всичко ще бъде наред.
Джуди вдига глава и в очите и проблесва нещо. Може би не точно разсъдък (макар че на Фред много да му се иска), но във всеки случай частично разбиране. Знае къде се намира и кой е с нея. Дори е благодарна. Но само след миг лицето й се сгърчва от непоносима мъка и тя се разридава. Самотните, немощни стонове направо го съсипват. Сърцето, съзнанието, нервите му не издържат.
— Тай го няма — прошепва тя. — Горг му хвърли око и абала го отвлече. Абала-дун! — Сълзите се стичат по страните й. Избърсва ги с длан и по страните й остават зловещи кървави следи.
Убеден е, че със сина им всичко е наред (днес не бе имал никакви предчувствия, като изключим оптимистичните прогнози за бъдещите продажби на новия култиватор „Хайлър“), но при вида на кървавите отпечатъци потръпва; истинската причина обаче се корени в думите й: „Тай го няма“. Фред е сигурен, че синът му е с другите момчета — снощи обясни, че цял ден щял да се „размотава“ с Рони, Ти Джей и не особено приятния Уекслър. Беше обещал, че ако не му се ходи с тях, ще се прибере право вкъщи. На пръв поглед покриват всички фронтове, но… майчината интуиция не бива да се пренебрегва. „Е, телевизионните предавания може би малко преувеличават.“ Вдига Джуди на ръце и за пореден път настръхва от ужас, защото открива колко е отслабнала. „Свалила е най-малко десет кила, откак я носих на ръце за последен път. Във всеки случай поне пет. Как е възможно да не съм забелязал?“ Но сам знае отговора. Изцяло е погълнат от работа, наистина, но упо-рито отказва да приеме, че нещо не е наред. На излизане от стаята (ръцете й уморено се сключват на врата му) заключава: „Е, вече се отърсих от това заблуждение.“ Наистина си вярва, въпреки сляпата увереност, че синът му е в пълна безопасност, Пристъпът на буйство е подминал спалнята, за Фред помещението е оазис на здравия разсъдък. Явно и Джуди го усеща, Въздъхва уморено и отпуска ръце. Езикът й отново се показва, но този път едва близва горната устна. Фред се навежда и настанява жена си на леглото. Тя вдига ръце и ги оглежда: