— Ти разговаря ли с него? — нетърпеливо го прекъсва Ребека. — Пита ли го какво прави?
— Госпойце Вилас, не разговарям с ченгета, освен ако нямам избор, нали ме разбирате? Чита хич и не ме забеляза. И без друго нищо нямаше да ми каже. Имаше едно такова изражение… как да ви кажа, все едно си мисли: „Божке, дано да стигна до кенефа, преди да се изпусна в гащите.“
— И после просто си замина?
— Точно така. А след двайсет минути цъфнаха две други ченгета.
Ребека вдига ръце, затваря очи и притиска пръсти към челото си, предоставяйки по този начин на Пит Уекслър идеална възможност — от която той не пропуска максимално да се възползва — да се полюбува на гърдите й. Е, гледката въобще не може да се мери с панорамата от подножието на стълбата по-рано тази сутрин, но определено си я бива. Щръкналите й „рибоци“ сгряват душата му като буен огън в мразовита нощ. Доста са големи за такова тънко телце, ама знаете ли какво? Като повдигне ръце, и рибоците подскачат! Господи, ако знаеше, че ще му разиграе такова представление, на мига щеше да й докладва за Чита и детския велосипед.
— Добре, добре — мърмори Ребека и продължава да притиска пръсти към челото си. Вирва брадичка, лактите й се повдигат с още десет сантиметра; смръщва чело и за миг застива в размисъл, напомняйки на статуетка.
„Ура-а, халелуйя-а — мислено ликува Пит. — Де го чукаш, де се пука. Нямам търпение да дочакам утре сутрин, дано отвлекат още някой сополанко.“
— Добре, добре, добре. — Тя най-сетне отваря очи и отпуска ръце. С невинно изражение Пит Уекслър се взира над рамото й в далечината, което веднага го издава. Господи, колко е примитивен. — Е, положението не е чак толкова трагично. Първо на първо, полицаят просто е прибрал колелото в багажника. Може да е било откраднато. Примерно някое хлапе го е свило от друго, после го е захвърлило и е избягало. Може би полицаят е търсел именно него. Собственикът на велосипеда може да е бил блъснат от кола или нещо такова. Но дори да се е случило най-лошото, нас това не ни засяга. Нашата институция не носи отговорност за събития, възникнали извън границите на собствеността. — Обръща се към Хенри — гостът изглежда така, сякаш иска да избяга най-малко на двеста километра оттук, и допълва: — Съжалявам. Сигурно ви е прозвучало ужасно безсърдечно. И аз съм потресена от деянията на Рибаря не по-малко от всеки друг — двете момченца и момиченцето, просто ужас. Всички сме толкова разстроени, че направо сме се побъркали. Но виждате ли, ще ми бъде крайно неприятно и ние да се окажем замесени в цялата бъркотия.
— Да, виждам. Особено в качеството си на слепец от ония, за които все писка Джордж Ратбън.
— Ха! — излайва Пит Уекслър.
— Съгласен ли сте с мен?
— Аз съм джентълмен, съгласявам се с всички. Подкрепям и Пит, който е на мнение, че вероятно местното чудовище е отвлякло поредното детенце. От разказа заключавам, че Чита, или както се нарича полицаят, е бил твърде обезпокоен, тъй че надали става въпрос за обикновена кражба на велосипед. Но съм съгласен и с вас — не можем да виним „Макстънс“.
— Радвам се.
— Освен ако в убийствата не е замесен някой от вашите клиенти.
— Абсурд! Повечето от възрастните господа не си помнят дори имената.
— Десетгодишно момиче преспокойно може да ги напердаши — допълва Пит. — Дори ония, които не страдат от старчески заболявания, се разкарват наоколо целите омазани в… да не казвам.
— Забравяте персонала.
— Е, хайде, хайде! — Ребека губи дар-слово, но бързо се окопитва. — Моля ви се. Подобно изказване е доста… доста безотговорно.
— Права сте. Безотговорно е. Опитвах се да кажа, че ако нещата продължат да следват същата посока, никой няма да остане вън от съмнение.
Пит Уекслър изстива — ако ченгетата вземат да въртят на шиш обитателите на пансиона, току-виж тайните му забавления излязат наяве и тогава Уендъл Грийн ще има да празнува… Хрумва му блестяща идея, с която решава да заплени госпожица Вилас:
— Знаете ли какво? Ченгетата трябва да се обадят на оня от Калифорния — великият детектив, дето преди две-три години опандизи оня изрод Киндърлинг. Той нали живее някъде тука. Точно такъв човек ни трябва. А тукашните момчета — тоя изверг въобще не е лъжица за тяхната уста. Оня обаче е голям — кажи го, де… комбинатор.