Джак му отвърна, че си вади прибързани заключения, и ще обсъдят въпроса после.
Четирийсет и пет минути по-късно позвъни Дейл Гилбъртсън с новината, че в неизяснен момент тази сутрин на улицата пред пансиона „Макстънс“ е изчезнало момче на име Тайлър Маршал, чийто баща — Фред Маршал — се намирал в участъка и настоявал да разговаря с Джак Сойер. Фред бил страхотен човек — мъж на място, със семейство, солиден гражданин и дори приятел на Дейл — но вече бил на ръба на истерията. Освен това Джуди — съпругата му — напоследък явно е страдала от някакви психически проблеми, тъй като случилото се я довело до пълен срив. Говорела несвързано, наранила се, обърнала къщата с главата надолу.
— Познавам Джуди, тъй да се каже — обясняваше полицейският началник. — Прекрасна жена, наистина прекрасна жена — такава една, дребничка, а толкова смела и здраво стъпила на земята, наистина невероятна личност, ще кажеш, че никога не изпуска нещата от контрол. Но явно е знаела или, кой знае — предчувствала е изчезването на сина си още преди да се намери колелото. Късно следобед състоянието й така се влошило, че Фред повикал доктор Скарда и я откарали в окръжната лютеранска болница в Ардън, където от пръв поглед я тикнали в отделение „Д“ — тоест в психиатрията. Представяш си в какво състояние е Фред. Настоява да говори с теб. Каза ми: „Нямам вяра в теб.“ Та ако ти не дойдеш — продължи Дейл, — Фред Маршал ще пристигне у вас, ето какво ще стане. Не мога да го спра, а и нямам намерение да го арестувам, за да не би случайно да те обезпокои. На всичкото отгоре и ние имаме нужда от теб, Джак. Добре, добре Знам, че нищо не обещаваш, но ти е ясно как трябва да постъпиш, нали?
Дали сами по себе си тези разговори бяха достатъчни да го накарат да се качи на пикапа и да отпраши за града? Най-вероятно да, мисли си Джак, като по този начин напълно омаловажава влиянието на третия фактор — тайният фактор, който се опитва да забрави. Той бива лишен от смисъл и отхвърлен с простото обяснение, че всичко е било от нерви, нелеп пристъп вследствие на натрупаното напрежение, което пък е напълно нормално при подобни обстоятелства. Подобно нещо може да се случи на всеки. Искаше му се да се махне от къщи, какво толкова? Никой не може да го обвини в бягство. В момента дори пътува към онова, от което най-много иска да избяга — мъртвото течение под престъпленията на Рибаря. Този Фред Маршал — приятелят на Дейл и бащата на изчезналото момченце, искал да говори с него; чудесно, нека говори. Ако половинчасов разговор с пенсиониран детектив ще му помогне да разреши проблемите си, пенсионираният детектив е готов да му отдели това време.
Всичко останало е чисто и просто лично. Съзнанието на Джак е затормозено от разни сънища наяве и яйца от червеношийки, но това си е негова работа. Може да изчака развитието на събитията, да надхитри проблема, да потърси някакво решение. Разумните хора не приемат подобни глупости насериозно — те са като лятна буря, минават и заминават.
В този миг светофарът дава на зелено и като се спусна по инерция по наклонената улица, пътьом регистрирайки с обиграния поглед на полицай мотоциклетите на паркинга на бар „Санд“, Джак се улавя, че постепенно започва да приема нормално днешните неприятности. Не намира нищо необичайно във факта, че не можеше… по-точно — не искаше, да отвори вратата на хладилника, защото опари ли се веднъж, човек става много предпазлив. Една от крушките в дневната изгоря и като се опита да отвори чекмеджето, в което държеше резервните, то заяде. Всъщност не успя да отвори нито един шкаф, чекмедже или дрешник в къщата, което му попречи да си приготви чаша чай, да се преоблече или да обядва — остана му само възможността апатично да прелиства книги и да зяпа телевизия. Подозираше, че в пощенската кутия се крие цяла планина сини яйчица, затова отложи прибирането на пощата за следващия ден. И без друго получава само сметки, списания и рекламни листовки.
„Не бива да драматизирам — спокойно можех да отворя всички врати, чекмеджета и бюфети, но аз просто не исках. Не съм се страхувал, че от хладилника или от килера Ще се изсипе цял водопад от сини яйца, просто не ми се искаше да се натъкна на поредното от тези отвратителни неща. Покажете ми психиатър, който би окачествил подобно поведение като невротично, и аз ще ви покажа пълен лаик, който не разбира нищо от психология. Ветераните в отдела есе повтаряха, че като разследваш убийства, рано или късно ти се разхлопва дъската. Така де, нали именно по тази причина се пенсионирах!