— О-хо, ура за Холивуд. Дейл спомена, че ще идвате. — Всеобщото униние е помрачило дори неговия блясък. — Искате ли да разпитате тези хулигани, лейтенант Сойер?
— След малко. — Две от хлапетата, седнали на срещуположния край на масата, проследяват движенията на Джак, сякаш се страхуват, че ей-сега ще ги тикне в ареста. Думите „разпитате“ и „лейтенант“ са им подействали като леден канадски вятър. Ъби Уекслър се опитва да мине за голям смелчага и измерва Джак с присвити очи, а момчето до него — Рони Мецгър — се гърчи на стола, забелило очи като палачинки. Третият хлапак — Ти Джей Реникър — е скръстил ръце на масата и сякаш спи.
— Събудете го — нарежда Джак. — Искам всички да ме чуят. — Няма какво да им каже, целта е да привлече вниманието им. Вече е убеден, че Дейл е прав. Може би не лъжат, но със сигурност крият нещо. Поради това внезапната му поява в царящото сънно униние ги е стреснала. Ако той трябваше да ги разпитва, щеше да ги раздели и да разговаря с тях поотделно, но при това положение се налага да поправи грешката на Боби Дюлак. Което означава да въздейства на тримата едновременно, а също и да възбуди страха им. Няма да ги тероризира — иска само да им се поразтуптят сърцата, след което може да ги раздели. Вече си личи кой е най-слабият и най-гузният. Джак не изпитва никакви угризения да изрича лъжи, за да получи необходимата информация.
Рони Мецгър разтърсва Ти Джей за рамото и казва:
— Събуди се, бе, пътунгер… тъпунгер.
Спящият неволно изстенва, вдига глава и понечва да се протегне. Погледът му попада върху Джак, малкият преглъща, примигва и моментално изпъва гръб.
— Добре дошъл — приветства го Джак. — Искам да се представя и да обясня защо съм тук. Казвам се Джак Сойер и съм лейтенант в отдел „Убийства“ на Лосанжелеската дирекция на полицията. Притежавам отлична характеристика и цяла стая, пълна с грамоти и медали. Когато преследвам някой престъпник, обикновено го залавям. Преди три години бях тук във връзка с едно разследване. Две седмици по-късно заведох в Лос Анжелес един човек на име Торнбърг Киндърлинг окован в белезници. Тъй като познавам този край и местните правозащитни органи, Лосанжелеската дирекция на полицията ми възложи да съдействам на силите на реда при разследването на престъпленията на Рибаря. — Плъзва поглед към Боби Дюлак, за да се увери, че той не се кикоти на тези глупости, но младежът се взира пред себе си с каменно изражение. — Вашият приятел Тайлър Маршал е бил с вас преди изчезването си тази сутрин. Рибаря ли го е отвлякъл? Колкото и да ми е неприятно, мисля, че отговорът е положителен. Може би ще успеем да го върнем на родителите му, а може и да не успеем, но ако искаме да хвана Рибаря, трябва да ми разкажете точно какво се е случило, от игла до конец. Трябва да сте напълно откровени с мен, защото ако излъжете или запазите нещо в тайна, ще бъдете обвинени във възпрепятстване на правосъдието. Възпрепятстването на правосъдието е изключително тежко престъпление. Полицай Дюлак, каква е минималната присъда за подобно престъпление в щата Уисконсин?
— Пет години, почти съм сигурен.
Ъби Уекслър прехапва устни, Рони Мецгър отмества поглед и се мръщи, а Ти Джей Реникър с безразличие съзерцава тесния прозорец.
Джак се настанява до Боби Дюлак.
— По една случайност аз бях водачът на пикапа, на когото един от вас тази сутрин показа среден пръст. Не бих казал, че повторната ни среща ме изпълва с особено въодушевление.
Две глави моментално се извръщат към Ъби, който ожесточено присвива очи, опитвайки се да разреши нововъзникналия проблем.
— Не е вярно — заявява, очевидно избирайки пътя на пълното отрицание. — Може да ви се е сторило така, но не е вярно.
— Още не сме започнали да говорим за Тайлър Маршал, а ти вече лъжеш. Ще ти дам още един шанс. Кажи ми истината.
Ъби се усмихва престорено:
— Аз не показвам среден пръст на хора, които дори не познавам.
— Стани.
Той се озърта, но приятелите му нямат сили да го погледнат в очите. Отмества стола си и колебливо се изправя.
— Сержант Дюлак, изведете това момче и го затворете в ареста.
Боби изпълнява ролята си безпогрешно. Надига се от стола, приковава поглед върху Ъби и бавно и застрашително се приближава към него. Напомня на пантера, която безшумно дебне жертвата си. Хлапакът отскача назад и протяга ръка, опитвайки се да го спре:
— Не, не, не… взимам си думите назад… наистина бях аз!
— Вече е късно — отсича Джак. Боби сграбчва хлапака за лакътя и понечва да го повлече към вратата. Плувнал в пот и зачервен до уши, Ъби упорито не помръдва, но полицаят го дръпва по-силно и малкият се превива на две. Полита напред, започва да хленчи и да рони сълзи. Боби Дюлак отваря вратата и го измъква в студения коридор на втория етаж. Разнася се уплашен вопъл, ненадейно прекъснат от хлопването на вратата.