Лицата на другите момчета са придобили цвета на бита сметана, двамата очевидно са изгубили способността да се движат.
— Не се тревожете за него — успокоява ги Джак. — Нищо лошо няма да му се случи. След петнайсетина минути и тримата ще можете да си вървите у дома. Не виждам смисъл да разговарям с човек, който лъже от самото начало. Запомнете от мен — дори най-некадърните ченгета усещат кога ги лъжат, а аз съм велик полицай. Ето какво ще направим сега. Ще си поговорим за случилото тази сутрин, за Тайлър, за това как сте се разделили с него, на кое място, къде сте отишли след това, кого сте видели — такива неща. — Обляга се назад и разперва длани на масата. — Хайде, разкажете ми всичко, от игла до конец.
Момчетата се споглеждат. Ти Джей пъхва показалец в устата си и започва да изтезава нокътя си.
— Ъби ви показа среден пръст — започва Рони.
— Нима? И какво стана после?
— Ъ-ъ, Тай каза, че си тръгва.
— Тай каза, че си тръгва — напевно приглася Ти Джей.
— Къде точно се намирахте в този момент? — Ъ-ъ… пред „Шмитс Помориъм“
— „Емпориъм“ — поправя го Ти Джей. — Не е „помориъм“, а е „ем-по-ри-ъм“, тъпунгер такъв. — И?
— И Тай каза… — Рони извръща поглед към Ти Джей. — Тай каза, че си тръгва.
— Накъде тръгна — на изток или на запад?
Момчетата безмълвно се споглеждат, сякаш въпросът е зададен на патагонски.
— Към реката или в обратната посока?
Отново се споглеждат. Въпросът е зададен на чист английски език, но правилен отговор не съществува.
— Не знам — най-сетне отронва Рони.
— Ти Джей, ти знаеш ли? Хлапакът клати глава.
— Точно така. Ето това е честен отговор. Не знаете, защото не сте видели как си тръгва, нали? Пък и всъщност не е казал, че си тръгва. Бас държа, че това е измислица на Ъби.
Ти Джей неспокойно се върти на стола, а Рони зяпа Джак с нескрито удивление — този тип е самият Шерлок Холмс.
— Нали помните, че ви подминах с пикапа? — Кимат в унисон. — Тайлър не беше с вас. — Кимат. — Вече си бяхте тръгнали от „Олсортс Емпориъм“ и карахте на изток по Чейс Стрийт, тоест отдалечавахте се от реката. Видях ви в страничното огледало. Ъби въртеше педалите много бързо. Вие двамата криво-ляво съумявахте да поддържате неговото темпо. Но Тайлър е по-дребен и изостана. Зная, че не си е тръгнал по своя воля. Просто не е могъл да ви настигне.
— И е останал много, много назад, и Бираря е дошъл и го е отвлякъл — плачевно нарежда Рони Мецгър и избухва в сълзи.
Джак се привежда над масата:
— Видяхте ли как стана това? Ти или той?
— Нееее — хлипа Рони. Ти Джей колебливо клати глава.
— Не сте видели да спира кола, някой да заговаря Тай, или той да влиза в някой магазин или нещо подобно?
Едно през друго момчетата издават нечленоразделни звуци, означаващи, че нищо не са видели.
— Кога разбрахте, че го няма?
Ти Джей понечва да каже нещо, но затваря уста. Рони отговаря на въпроса:
— Като пихме „Слърпи“.
Сбърчил чело от напрежение, Ти Джей кима в знак на съгласие.
С помощта на още два въпроса става ясно, че открили отсъствието на Тайлър, докато се наслаждавали на студените напитки в „Севън-Илевън“, откъдето си купили и карти за „Маджик“ — следователно едва няколко минути по-късно.
— Ъби каза, че Тай ще ни купи още карти — услужливо уточнява Рони.
Наближава дългоочакваният миг. Джак знае, че онова, което крият — каквото и да е то — се е разиграло малко след като са излезли от „Севън-Илевън“ и са открили, че Тайлър още го няма. При това в заблудата е замесен само Ти Джей. Буквално лее кървава пот за разлика от другарчето си, което видимо се успокои при спомена за фрапето и картите. Остава да им зададе един последен въпрос:
— Значи Ъби е искал да намери Тайлър. Заедно ли тръгнахте да го търсите или той изпрати само един от вас?
— А? — изненадва се Рони. Брадичката на Ти Джей увисва и той кръстосва ръце над главата си, сякаш да се предпази от удар. — Тайлър си тръгна — настоява Рони. — Не сме го търсили отидохме в парка… Да разменяме карти.
— А-ха. Рони, благодаря ти. Беше много отзивчив. Искам да изчакаш навън при Ъби и сержант Дюлак, докато си поговоря с Ти Джей. Ще ни отнеме най-много пет минути.
— Значи мога да си ходя? — Джак кимва и Рони колебливо се надига от стола. Като стига до вратата, Ти Джей изхлипва. В следващия миг остава насаме с лейтенанта; плътно се долепва до облегалката на стола, сякаш му се иска да се смали, вперил в Джак окръглените си блеснали очи.