— Ти Джей, няма от какво да се страхуваш, давам ти честната си дума. — Насаме с хлапака, който се преструваше на задрямал на масата и по този начин се издаде от самото начало, Джак Сойер се заема най-напред да му опрости греховете. Знае тайната му, но тя не е съществена и е напълно безполезна. — Каквото и да ми кажеш, няма да те арестувам. Обещавам ти. Не те грози никаква опасност. Дори се радвам, че с приятелите ти дойдохте и ни помогнахте да изясним ситуацията.
Нарежда в този дух още три-четири минути, докато Ти Джей постепенно проумява, че присъдата за разстрел от взвод снайперисти се отменя, а избавлението му от наказанието, което неговият приятел Рони би нарекъл „строг ръмничен тежим“, е неминуемо. Лека-полека страните му отново поруменяват. Престава да се гърчи, опитвайки се да се смали, и да се взира в Джак с очи, изцъклени от ужас.
— Разкажи ми какво направи Ъби. Ще си остане между нас. Няма да му кажа нищо. Честна дума. Няма да те издам.
— Искаше Тай да ни купи още карти — колебливо отвръща хлапакът, сякаш плува в непознати води. — Ако беше с нас, със сигурност щеше да ни купи. Понякога Ъби е голям гадняр. И… и ми каза да се върна и да извикам оня мотльо, иначе ще ми лепне една запалка.
— А ти яхна велосипеда и се върна по Чейс Стрийт, така ли?
— А-ха. Гледах, гледах, ама Тай никакъв го нямаше. А бях сигурен, че ей-сега ще се покаже отнякъде. Иначе къде ще иде?
— И… — Джак размахва ръка и, образно казано, леко придърпва шарана, закачен на въдицата.
— Ами не го видях. Завих по Куин Стрийт, дето е старческият дом с големия плет. Там… такова… видях колелото му. На тротоара пред входа. Маратонката му също беше там. А от плета бяха изпадали листа.
Това е безполезната тайна. Е, може би не е чак толкова несъществена — поне става ясно, че Тайлър е изчезнал някъде към осем и петнайсет. Което означава, че велосипедът и маратонката са стояли на тротоара в продължение на четири часа, преди Дани Чита да ги забележи. Онази част на Куин Стрийт почти изцяло е собственост на пансиона, а гостите за Празника на ягодите са започнали да прииждат едва към обяд.
Ти Джей разказва как го хванало страх — ами ако Рибаря е дръпнал Тай зад плета и се върне за друго дете?! В отговор на последния въпрос на Джак обяснява:
— Ъби ни заръча да казваме, че сме се разделили с Тай пред „Олсортс“, да не би после хората, такова, да ни обвинят. Ако е убит, де. Ама той нали не е убит? Деца като Тай не ги убиват.
— Надявам се да е така.
— И аз се надявам. — Хлапакът избърсва носа си с опакото на дланта си.
— Време е да си вървиш у дома — заявява Джак и става.
Ти Джей също се изправя, тръгва покрай масата, но изведнъж възкликва:
— О! Сетих се още нещо!
— Какво?
— На тротоара имаше пера.
Подът сякаш започва се накланя ту наляво, ту надясно като палубата на кораб. Джак се вкопчва в облегалката на стола, за да не падне.
— Наистина ли? — Обръща се към момчето едва когато си възвръща самообладанието. — Как така пера?
— Ами едни такива черни, големи. Приличаха на гарванови пера. Едното беше до колелото, а другото беше забучено в маратонката.
— Чудна работа. — Джак печели време, докато престане да потръпва от неочакваното повдигане на темата за перата. Как да реагира на подобна дреболия — само по себе си това е пълен абсурд, да не говорим, че едва не припадна, което пък си е живо излагане. Ти Джей е видял истински пера от истински гарван на истински тротоар, а неговите са въображаеми — въображаеми пера от въображаеми червеношийки — та нали в сънищата всичко е въображаемо. Наум си повтаря подобни полезни съвети и скоро си възвръща нормалното състояние на духа, но през цялата нощ и до утре късно следобед думата „пера“ ще кръжи в съзнанието му като гръмотевична буря, която от време на време пронизва мислите му със съскащи мълнии.
— Чудна работа. Как е възможно перото да влезе в маратонката?
— Може би вятърът го е духнал — предполага Джак, като за удобство пренебрегва факта, че днес времето е тихо. Като се уверява, че подът не се люлее, прави знак на Ти Джей да си върви и го последва в коридора.
При отварянето на вратата Ъби Уекслър се оттласква от стената, на която се подпира, и се изпъва до Боби Дюлак. Продължавайки да играе ролята си, новакът не трепва, сякаш е изсечен от мрамор. Рони боязливо се отдръпва.
— Момчетата могат да си вървят. Изпълниха дълга си.
— Ти Джей, какво каза? — Ъби мята на приятеля си кръвнишки поглед.