— Има и друга причина.
— Хенри, ти си голямо прасе, ясно ли ти е? Иска ти се да мислиш, че съм се втурнал да помагам от чувство за граждански дълг, благородство, състрадание или Бог знае какво, само че не е вярно. Колкото и да ми е неприятно, ще те открехна, че далеч не съм добросърдечен и отговорен, за какъвто ме мислиш.
— „Голямо прасе“ ли казваш? Улучи право в десятката, приятелю. Истината с, че цял живот съм бил непоносимо, да не кажа непоправимо прасе.
— Радвам се, че го признаваш.
— Работата е там, че не ме разбра. Прав си, наистина смятам, че си добър и почтен човек. Не просто смятам, а знам, че си. Наистина си скромен, състрадателен, благороден и отговорен — независимо как гледаш на себе си в настоящия момент.
— Тогава какво се опитваш да кажеш?
— Другата причина да отидеш в участъка е свързана с проблема или тревогата — не знам точно как да го нарека — която те мъчи от няколко седмици насам. Блуждаеш наоколо като сянка.
— А-ха.
— Имам чувството, че този проблем, тази твоя тайна, заема половината ти внимание, вследствие на което напоследък си станал половин човек — мислите ти са другаде. Драги мой, да не мислиш, че не усещам кога си разтревожен и умислен? Може да съм сляп, но всичко виждам.
— Добре, де, да допуснем, че напоследък нещо ме безпокои. Но какво общо има това с отиването в участъка?
— Имал си две възможности — да се изправиш пред проблема или да го загърбиш.
Джак мълчи.
— От което следва, че този проблем има връзка с работата ти като полицай. Може би те измъчва споменът за отдавнашно разследване. Или някой главорез, когото си тикнал в затвора, вече е на свобода и заплашва да те убие. Вече не знам какво да мисля; да му се не види — преследват ме какви ли не налудничави хрумвания, например, че са ти открили тумор и… хм… ти остават три месеца живот.
— Доколкото ми е известно, не съм болен от рак, не са ме заплашвали и главорези. Всичките ми разследвания — във всеки случай по-голямата част от тях — отдавна прашасват на сигурно място в архива на Лосанжелеската дирекция на полицията. Вярно, че напоследък съм малко обезпокоен и трябваше да се досетя, че това ще ти направи впечатление. Но не ми се щеше, как да кажа, да те обременявам, преди аз самият да съм наясно какво става.
— Искам да ми отговориш на един въпрос. Какво целеше с тази постъпка — да се справиш с проблема или да избягаш от него?
— Нямам отговор на този въпрос.
— Ще видим. Какво става с храната? Буквално умирам от глад. Много си бавен. На твое място щях да съм готов преди десет минути.
— Потрай малко. Ей-сега свършвам. Причината е в шантавата ти кухня.
— Най-рационалната кухня в Америка. Може би дори в целия свят.
След като побърза да си тръгне от полицейския участък, за да избегне евентуални безсмислени разговори с Дейл, Джак реши да се поддаде на импулсивното желание да се обади на Хенри с предложение да вечерят заедно — пържоли, бутилка хубаво вино, печени гъби, голяма салата; може да купи необходимите продукти от Френч Ландинг. Тук е мястото да отбележим, че вече няколко пъти е канил на вечеря приятеля си. Веднъж дори самият Хенри се зае с приготовлението на храната и постигна поразително озадачаващ резултат. (Като чистила полицата, домашната помощница бе разместила бурканчетата с подправките.) По телефона Хенри го попита какво прави във Френч Ландинг. Джак отговори, че ще му обясни, като се видят. Пристигна в просторната бяла къща точно в осем и трийсет, здрависа се с домакина и занесе в кухнята продуктите и личния си екземпляр на „Студеният дом“. Остави книгата в най-отдалечения край на масата, отвори бутилката с вино, напълни две чаши и се зае да готви. Отне му известно време да си припомни чудноватата организация на тази кухня, в която предметите не бяха подредени по видове — тиганите на едно място, ножовете — на друго, тенджерите — на трето, а според вида на ястието, за чието приготвяне се използват. Например, ако човек иска да изпече пъстърва на скара с гарнитура пресни картофи, достатъчно е да отвори предназначения за целта шкаф, който съдържа всички необходими съдове и прибори. Шкафовете се делят на четири основни категории (месо, риба, птици и зеленчуци) с множество подгрупи и подгрупи на подгрупите. Джак много се затрудняваше от тази система и често му се налагаше да тършува къде ли не, докато открие необходимия тиган или шпатула. Тази вечер Хенри подрежда сребърните прибори, настанява се на мястото си и започва да разпитва обезпокоения си приятел.
Най-сетне готовите пържоли алангле, гарнирани с печени гъби, са поднесени в чиниите, а в средата на масата е поставена огромна дървена купа със салата. Хенри заявява, че храната е невероятно вкусна, отпива от виното и добавя: