Кутията не е от обувки, а от гуменки. Марка „Ню Баланс“, ако трябва да бъдем точни. Номер 5. Детски размер. Сърцебиенето на Джак се утроява. По челото му избиват ледени капки пот. Гърлото и сфинктерът му блокират — обичайна реакция за полицай, комуто предстои да види нещо отвратително. А това тук обещава да бъде именно такова. Пределно ясно е и кой е изпращачът на колета.
„Това е последният ми шанс да размисля. Хвана ли се веднъж на тази игра, няма мърдане… каквото и да ми се сервира.“
Но в миг осъзнава, че това е заблуда. На обяд Дейл и без друго ще го чака в участъка на Съмнър Стрийт. В три следобед в дома му ще пристигне Фред Маршал, когото ще придружи на свиждане при Лудата съпруга от Робин Худ Лейн № 16. Изпусна момента да се оттегли. Неизвестно как се оказа впримчел И ако Хенри Лейдън прояви неблагоразумието да го поздрави по този повод, сигурно ще си отнесе някой и друг ритник в задника, нищо, че е слепец.
От подземието на съзнанието му като дъх на гнилоч се надига същият глас, който чу в съня си: „Ще си събираш червата от Расин до Ла Ривиер“; Джак не се страхува от него — той въобще не може да се мери с „марките“ от пакетчета със захар и старателно изписания едновремешен прякор. И друг път се е сблъсквал с побъркани. Наслушал се е и на заплахи.
Сяда на стълбите и слага кутията в скута си. Притихналата ливада на север тъне в утринна дрезгавина. Прозирна мъглица се стели над тревата, стигаща до глезените — Бъни Бучър, синът на Том Том, едва миналата седмица я окоси за втори път това лято. Над хълмовете вече пропълзява утринният светлик. Несмущавано и от най-малкото облаче, в този ранен час небето сякаш е безцветно. В далечината отеква крясък на птица. Джак поема дълбоко нъздух и си казва: „Ако сега изляза от играта, ще стане още по-лошо. Много по-лошо.“
С подчертано внимание вдига капака и го оставя настрана. Експлозия не последва. За миг му се струва, че в кутията е сгънат къс непрогледна нощ. После осъзнава, че е пълна с лъскави черни гарванови пера. Побиват го тръпки.
Посяга да докосне перата, но се разколебава. Изпитва неимоверна погнуса, сякаш трябва да докосне полуразложен труп на чумав човек, но отдолу е скрито нещо. Личи по очертанията. Дали да не изтича за ръкавиците, които държи в шкафа във входното антре?
— Зарежи ръкавиците — отсича и изсипва съдържанието на кутията върху кафявата амбалажна хартия. Руква водопад от пера, които леко се завихрят, макар че утринният въздух е съвършено неподвижен. Най-отгоре тупва предметът, който беше скрит отдолу. Миризмата го блъсва със закъснение: воня на развалена наденица.
Някой си е направил труда да изпрати окървавена детска гуменка на Сойер, живеещ на Норуей Вали Роуд. Обувката е жестоко наръфана, а също и съдържанието й. Отвътре се подава крайчецът на окървавена памучна материя — най-вероятно чорап. От чорапа стърчи разкъсана кожа. Пратката съдържа детска гуменка марка „Ню Баланс“ с останки от детско краче, разръфано от зъбите на животно.
„Той го е изпратил. Рибаря.“
Колетът е като предизвикателство. В съзнанието му отново прозвучава отдавна забравен глас: „Ако желаеш да участваш — моля, заповядай. Водата е топла, Джаки, направо е идеална.“
Изправя се. Сърцето му бие така лудо, че ударите сякаш се сливат. По челото му е избила пот, която се стича по страните му като сълзи; устните, ръцете и стъпалата му изтръпват… но си заповядва да запази спокойствие. Виждал е неописуеми гадости — далеч по-страшни гнусотии, скрити под мостовете и магистралните подлези в Ел Ей. А и това не е първият отрязан крайник, на който се натъква. През 1997 година с Кърби Тесиър — сътрудникът му — намериха върху казанчето на тоалетната в общинската библиотека в Кълвър Сити самотен тестис, който бе заприличал на спаружено варено яйце. Следователно трябва да запази спокойствие.
Изправя се и слиза по стълбите. Подминава тъмночервения си додж „Рам“, оборудван с първокласна аудиоуредба; подминава и къщичката за птици, която с Дейл поставиха на синора месец-два, след като се нанесе в къщата в Норуей Вали. Повтаря си, че трябва да запази спокойствие. Това е веществено доказателство, нищо повече. Поредният клуп на въжето, което Рибаря сам ще нахлузи на шията си. В никакъв случай не бива да гледа на това нещо като на детско краче, принадлежало на момиченце на име Ърма, а като на веществено доказателство № 1. Не носи чорапи, постепенно глезените му и ръбовете на панталона му се навлажняват — една по-продължителна разходка сред росната ливада със сигурност ще съсипе мокасините марка „Гучи“, които му струваха цели петстотин долара. И какво от това? Богатството му надминава и най-разтегливите представи за благоприличие — стига да иска, също като Имелда Маркос спокойно може да си позволи неизброими чифтове обувки. Важното е да запази спокойствие. В нощната тъма някой се е промъкнал до дома му и е подхвърлил на верандата кутия от обувки, в която има човешко стъпало, но той трябва да запази спокойствие. Това е веществено доказателство, нищо повече. А той? Той е стражар. Веществените доказателства са насъщният му хляб. Просто се нуждае от чист въздух, иска да си прочисти дробовете от миризмата на развалена наденица излъчваща се от гнусната кутия…