Изведнъж му се мярна една мисъл, която го шокира. Припомни си нещо забравено. Вълшебните същества на времето му бяха споменали нещо за страха. Това беше единственият път, когато вълшебните същества бяха говорили с него, много, много отдавна, далеч сред мъглите, където той бе отишъл да търси Йоския прашец, още, когато за първи път дойде в Отвъдната земя и трябваше да се бори, за да получи признание на трона — както трябваше да се бори и сега. Какво му бяха казали те тогава? Страхът има много маски. Трябва да се научиш да ги разпознаваш, когато пак те нападнат.
Той се намръщи. Маски ли? Преображения? Няма кой знае каква разлика между едното и другото, размишляваше той. Не беше разбрал точно смисъла на тези думи. Не го разбираше и сега. Навремето си помисли, че вълшебните същества имат предвид предстоящото му стълкновение с Железния Марк. Ами ако имаха предвид онова, което му се случваше сега — неговия страх, че е изгубил медальона?
Нима са могли вълшебните същества да предвидят, че той ще го изгуби още толкова отдавна? Той предпазливо пъхна ръка под мантията си и извади медальона с изображението на Мийкс. Оттук тръгваше всичко — проблемите, загадките, целият хаос от събития, който го бе откъснал от всичко сигурно, за да го хвърли сред този кошмар от страхове и колебания. Как стана всичко това, питаше се той най-малко за стотен път. Как е могъл да изгуби медальона, без дори да разбере? Как е могъл Мийкс да получи медальона от него, щом само той доброволно може да го свали? Тук имаше някакво противоречие. Дори ако наистина го беше свалил, защо не можеше да си спомни това?
Освен, ако всъщност не го е свалял!
Внезапно нещо го прободе в стомаха. О, боже!
Освен, ако продължаваше да го носи!
Нещо бе тласнало мисълта му крачка напред. Почти виждаше как брънката на веригата започва да изтънява. Самоизмама, бе казал Дърк. Самоомагьосване, бе казал Речния господар. По дяволите! Усети как се задъхва от вълнение, чуваше ударите на сърцето си. Беше напълно логично. Това беше единственият логичен отговор. Мийкс не можеше да му отнеме медальона, освен ако той сам го махне, а той не си спомняше да го е махал. А не си спомняше, защото всъщност не го е махал!
Мийкс просто го бе накарал да си внуши това.
Но как? Опита се да размисли последователно. Ръцете му трепереха от вълнение, стискайки медальона. Той продължаваше да носи медальона на краля на Ландовър, без да го съзнава. Но нима бе възможно това? През съзнанието му минаваха всички възможности, шепнейки му бързо и настойчиво. Той продължаваше да носи медальона! Мийкс само го бе преобразил, внушавайки му, че това не е истинският медальон, а негов заместител. Така можеше да се обясни защо Мийкс чисто и просто не беше го убил в спалнята му. Мийкс се страхуваше, че Паладин може отново да се появи — преображението бе твърде отскоро и може би нетрайно. Ето защо, магьосникът го бе пуснал със странното предупреждение да не сваля заместващия медальон. Очаквал е, че Бен рано или да свали медальона и да го захвърли, внушавайки си, че така ще се освободи от магията. И тогава Мийкс щеше да се сдобие с медальона завинаги!
Мисълта му трескаво работеше. Ами езикът, внезапно си спомни той! Та как би могъл да говори на езика на Отвъдната земя, ако не носи медальона? Куестър му бе казал навремето, че медальонът му дава възможност да разбира езика на тази земя, да пише и да говори на него! Защо ли не бе помислил преди за това? А и Куестър така и никога не бе разбрал, как Мийкс е успявал да вземе медальона обратно от онези претенденти за крале, които отказваха да се върнат доброволно. Сигурно е правил нещо подобно. Сигурно е успявал с измама да ги накара да го свалят, внушавайки им, че вече са го изгубили!
Господи! Та нима бе възможно всичко това?
Той започна да диша бавно, за да се успокои. Дали пък нямаше друг отговор? Но той знаеше, че няма. Това беше единственият разумен отговор. Крилатият демон не бе прекратил атаката си срещу нимфите на Речния господар в Елдъру заради Дърк; той бе отлетял, защото бе видял медальона в ръцете на Бен и се бе уплашил от силата му. Демонът бе разбрал истината, когато Бен още не я разбираше. Магията бе скрила истината от Бен — магия, която Мийкс бе използвал онази нощ в спалнята му. Трябва да е древна магия, помисли си Бен. Така бе казала Нощната сянка на Страбон. Ето защо само вещицата и драконът можеха да я разпознаят!