Ала го беше подценил.
Бен отвори очи и си прошепна: „Точно така, Бен Холидей — той наистина те подцени. Сега трябва да се постараеш ти да не го подцениш.“
Самолетът се спусна на пистата в Чикаго малко след три и Бен нае кола за града. Шофьорът говореше през цялото време предимно за спорт: отборът на бойскаутите бил губещ този сезон, борците се надявали да победят Йордания, Блакхоукс получил травма, „Мечките“ били 13 на 1. Чикагските „Мечки“ ли? Бен слушаше и от време на време отвръщаше по нещо, а някакъв тих вътрешен глас му нашепваше, че в този разговор нещо не е както трябва. Стигнали бяха почти центъра на града, когато най-сетне разбра какво е. Беше езикът. Разбираше го, макар да не беше го говорил повече от година. В Отвъдната земя слушаше, говореше, пишеше и мислеше на езика на Отвъдната земя. Това ставаше благодарение на магията. Но ето го сега тук, отново в някогашния свят, завърнал се в добрия стар Чикаго, й слушаше шофьора на таксито да говори английски — или някакъв негов жаргон — сякаш това бе най-естественото нещо на света.
„И вероятно наистина е така“ — помисли си той и се усмихна.
Накара шофьора да го остави пред един хотел, защото не му се искаше да се връща в някогашната си мансарда, нито да се среща все още с приятели и познати. Станал беше предпазлив. Не преставаше да мисли за Мийкс. Регистрира се под друго име, плати в брой за една нощ и хотелиерът го заведе до стаята му. Благодареше на решението си предвидливо да вземе няколко хиляди долара в брой преди година, когато тръгна за Отвъдната земя. Беше го направил между другото, но сега се оказваше много разумно. Парите му позволяваха да не използва кредитна карта.
Той излезе от стаята с парите и сметката в единия от джобовете на туристическия си костюм, взе асансьора за долния етаж, излезе от хотела и тръгна към Уотър Тауър Плейт. Направи някои покупки — спортно сако и панталони, ризи за преобличане, вратовръзка, чорапи и бельо и чифт мокасини, плати в брой и тръгна да се връща. Не искаше да се набива на очи, а спортният костюм и маратонките в центъра на Чикаго твърде много се набиваха на очи. Тези дрехи просто не му подхождаха. Понякога външният вид е всичко — особено при пръв поглед. Тъкмо за това и не доведе някой от приятелите си. Едно говорящо куче, две ухилени маймуни, момиче, което се превръщаше в дърво, магьосник, чиято магия често му изневеряваше, трудно биха могли да бъдат отминати незабелязано по Мичиган авеню!
Той веднага се разкая за една такава неправдоподобна характеристика на приятелите си. Те не заслужаваха ирония. Колкото и особени да бяха, те се оказаха истински приятели. Стояха до него, когато това наистина бе необходимо, когато бе опасно и когато собственият им живот бе застрашен. Рядко се срещаха такива приятели.
Изви се вихрушка и той смръщен наведе глава.
А и освен това, та нима той самият не бе също толкова странен?
Та нима не беше сам Паладин?
Опита се да се отърси от тази мисъл, ядосан на себе си, и забърза да пресече на зелено.
Купи си няколко вестника и списания във фоайето на хотела и се оттегли в стаята си. Поръча си вечеря и докато я чакаше, започна да убива времето, като чете вестниците, за да се ориентира в онова, което се бе случило по време на неговото отсъствие. Прекъсна само колкото да чуе международните и вътрешни новини и вечерята му пристигна. Продължи да чете, докато вечеряше. Наближаваше седем часа и той реши да се обади на Ед Самюелсън.
Две бяха причините Бен да се завърне в Чикаго. Едната да посети Майлс и да види дали сънят, свързан с приятеля му, е верен. Втората, за да уреди финансовите си дела окончателно. Реши, че първото може да почака до сутринта, но второто нямаше защо да се отлага. А това означаваше да се обади на Ед.
Ед Самюелсън бе неговият счетоводител, шеф на счетоводната фирма на Хин Самюелсън и Роуфър. Бен му бе поверил да се разпорежда с неговото състояние — едно твърде значително състояние — преди да тръгне за Отвъдната земя. Ед Самюелсън беше най-подходящият човек, на когото да бъде поверено счетоводството — дискретен, надежден и отговорен. Понякога му се струваше, че Бен е напълно полудял що се отнася до финансовите му дела, но зачиташе факта, че той има правото да се разпорежда с парите си, както желае. Един от тези случаи бе, когато Бен реши да купи престола на Отвъдната земя. Ед изтегли необходимите авоари, за да осигури един милион долара за покупката и получи пълномощия да се грижи за останалите в отсъствието на Бен. Направи всичко това, без да има и най-малка представа за намеренията на Бен.