Бен не бе споделил своите намерения с никого и не възнамеряваше да го прави и сега. Ала знаеше, че Ед ще приеме тези условия.
Той поемаше известен риск, като се обаждаше на Ед Самюелсън. Можеше да предположи, че Мийкс знае, че Ед се занимава с финансовите му дела и би могъл да подслушва телефона му. Имаше известна параноя в подобно предположение, но с Мийкс шега не биваше. Бен можеше само да се надява, че Мийкс би поставил подслушвателно устройство на телефона в офиса на Ед Самюелсън, а не на домашния му телефон.
Обади се на Ед, който току-що бе вечерял и в продължение на десет минути му се наложи да го убеждава, че е наистина той, Бен Холидей. После го предупреди да не казва абсолютно на никого за обаждането му и да се прави, че подобно обаждане не е имало. Ед, както винаги при подобни странни изисквания, го попита дали не му се е случило нещо. Бен го увери, че не и че просто засега не е удобно да се знае за неговото пристигане. Увери го, че възнамерява да се види с Майлс, но времето му не позволява да се среща с никой друг.
Ед се успокои. Търпеливо изслуша Бен, който му даде своите разпореждания. Бен обеща да мине на другия ден на обяд покрай офиса му и да подпише необходимите документи. Ед стоически въздъхна и се съгласи. Бен му пожела лека нощ и остави слушалката.
Двайсет минути под душа му помогнаха да се освободи от напрежението и от надигащото се безпокойство. Излезе от банята и се пъхна в леглото с някои списания и вестници. Зачете ги, но се отказа и се унесе в дрямка. Само след няколко минути бе дълбоко заспал.
През тази нощ сънува Паладин.
В началото бе сам, застанал на един горист склон и загледан в обвитата в мъгла долина на Отвъдната земя. Синьото и зеленото се сливаха в пресечната линия между небето и земята и на него му се струваше, че само да протегне ръка и ще ги докосне. Вдъхна дълбоко хладния и освежителен въздух. Виждаше всичко необикновено ясно.
Подир туй сенките се снишиха и скупчиха наоколо му, сякаш бе нощ. Шепоти и викове изпълниха боровата горичка. Той се хвана за медальона в очакване на онова, което ще се случи. Чувстваше, че отново ще му потрябва и беше доволен. Съществото, заключено вътре в него, отново щеше да бъде пуснато на свобода!
Нещо се стрелна встрани от него и един чудовищно черен силует пристъпи напред. Беше еднорог с огнени очи и огнен дъх. Той обаче се преобрази почти мигновено. Превърна се в дявол. Подир туй се преобрази отново.
Беше Мийкс.
Магьосникът махаше към него — висок, прегърбен, заплашителен силует, с лице, покрито с люспи като гущер. Той настъпваше към Бен и с всяка стъпка ставаше все по-огромен, превръщаше се в нещо неузнаваемо. Бен усети с ноздрите си полъха на страха, полъха на смъртта.
Ала нали самият той е Паладин, странстващият рицар, чиято бродеща душа бе намерила приют в неговото собствено тяло, защитникът на краля, който никога не бе загубил дори и една единствена битка и на когото нищо не можеше да устои. Той извика тази друга своя същност на живот със страхотна сила и въодушевление. Озова се обвит в броня и полъхът на страха и смъртта отстъпи на парещия дъх на метал, кожа и смазочно масло. Вече не беше Бен Холидей, а същество от друго време и място, което помнеше само битки, двубои и победи, борба и смърт. В съзнанието му бушуваха войни и му се мяркаха видения на сражаващи се чудовища, оковани в желязо, които се мятат насам-натам, обгърнати от пламъци. Звънтеше метал чуваха се гневни ругатни и крясъци. Падаха мъртви тела, разкъсани и смазани.
Гореше от възбуда!
О, Боже, чувстваше се възроден!
Мракът се надигаше насреща му. Сенките приближаваха с дебнещи пипала и той яростно излезе насреща им. Белият кон, който яздеше, летеше напред, сякаш тласкан от вътрешен огън, който не можеше да овладее. Боровете покрай него се плъзгаха и сливаха в едно, земята изчезваше. Мийкс се превърна в призрак, който той не можеше да достигне. Носеше се напред, полетя от края на горичката в нищото. Възбудата изчезна. Отнякъде в нощта се надигаше ужасяващ вой. Падайки, осъзна, че това е собственият му вой.
Подир туй сънищата го напуснаха, но той спа зле през цялата останала нощ. Събуди се призори, взе душ, поръча си закуска в стаята, нахрани се, облече дрехите, които си беше купил вчера и нае такси пред хотела малко след девет часа. Взе със себе си и брезентовия чувал. Едва ли щеше да се върне тук.
Таксито го понесе на юг по Мичиган авеню. Беше съботен ден, но улиците започваха да се пълнят с хора, тръгнали на коледни покупки, които искаха да избегнат натовареното движение през уикенда. Бен седеше спокойно в таксито и не им обръщаше внимание. Радостите от наближаващия празник бяха последното, за което можеше да помисли.