Все едно да твърдиш, че дядо Коледа наистина съществува.
— Достатъчно ли ще е да ти кажа, че намерих онова, което търсех? — попита той Майлс след известен размисъл.
Майлс помълча.
— Е, щом така е най-добре за теб — отвърна накрая той. После се подвоуми. — Смяташ ли, че така е най-добре, Док?
Бен кимна.
— Поне засега.
— Разбирам. Ами по-късно? Ще можеш ли по-късно да ми кажеш? Неприятно ми е да мисля, че никога няма да разбера нещо повече. Струва ми се направо непоносимо. Тръгваш оттук, за да търсиш дракони и прелестни девойки напълно отчаян и аз ти казвам, че си полудял. Ти вярваше в онова въображаемо царство, където магията е реална и наистина живеят вълшебни същества, а аз ти казах, че това е невъзможно. Разбираш ли, Док, трябва да зная кой от нас двамата е бил прав. Трябва да узная, дали наистина са възможни мечти като твоите. Наистина трябва да узная.
На закръгленото му лице се изписа разочарование. Бен изпита съчувствие към стария си приятел. Майлс бе посветен в цялата тази работа от самото начало. Единствен той знаеше, че Бен е похарчил милион долара, за да купи някакво царство на фантазията, каквото хората със здрав разум са убедени, че не може да съществува. Само той знаеше, че Бен е тръгнал да търси такова царство. Знаеше началото на историята, но не и края й. И това го измъчваше.
Ала Бен трябваше да се съобрази не само с неудовлетвореното любопитство на Майлс. Трябваше да помисли и за неговата сигурност. Известни знания могат да се окажат опасни. Засега Бен не знаеше каква опасност представлява Мийкс и за двама им. Все още не знаеше до каква степен сънят му отговаряше на истината. Майлс изглеждаше напълно добре, но…
— Майлс, обещавам да ти разкажа всичко един ден — отвърна той, опитвайки се да му вдъхне доверие. — Не зная кога, но обещавам ти да ти разкажа. Трудно е да се говори за това — както ми беше трудно да говоря за Ани. Никога не съм можел да говоря за нея без… да се разстроя. Нали помниш?
Майлс кимна.
— Помня, Док — усмихна се той. — Вече не те ли преследва призракът й?
— Не, вече не. Но ми трябваше много време, а и много неща се промениха при мен — той замълча, като си спомни как, докато стоеше сам сред мъглите на вълшебния свят, се беше изправил пред собствените си страхове, стаени дълбоко в него. И имаше чувството, че е предал своята покойна съпруга. — За да разкажа за това къде съм бил и на какво съм се натъкнал, ми е нужно време и помощ. Трябва да си дам сметка за още някои неща…
Той замълча, като въртеше чашата с уискито между пръстите си на бюрото.
— Добре, Док — бързо отвърна Майлс и сви рамене. — Достатъчно е, че се върна и че си добре. Останалото по-късно. Зная това.
Бен остана загледан в уискито известно време, после вдигна очи към Майлс.
— Тук съм за кратко, приятелю. Нямам възможност да остана.
Майлс изглеждаше разколебан, след което се насили да се усмихне.
— Ей, какво искаш да кажеш? Сигурно има някаква причина да се върнеш, нали? Е, каква е тя? Пропуснал си някои спортни състезания, маратона, изборите и всички прояви през активния сезон в Чикаго. Да не си дошъл за някоя от тях?
Бен не можа да сдържи усмивката си.
— Това е добра идея, но не съм се върнал заради това. Върнах се, защото се тревожех за теб.
Майлс зяпна насреща му.
— Какво?
— Тревожех се за теб. Какво толкова има да се учудваш? Просто исках да съм сигурен, че си добре.
Майлс отпи голяма глътка от уискито и бавно се отпусна в мекия стол на бюрото си.
— Че защо да бъда зле?
Бен сви рамене.
— Не зная — канеше се да продължи, но се спря. — Е, по дяволите, ти и без това вече си мислиш, че съм загубил разума си, тъй че някоя и друга подробност повече не е от значение. Яви ми се един сън. Сънувах, че си наистина в беда и имаш нужда от мен. Не знаех каква е бедата, а само че е по моя вина. И така, върнах се, за да разбера, дали сънят ми е верен.
Майлс се вгледа в него като психиатър в особен случай, после пресуши уискито в чашата си и отново се приведе напред.
— Ти си полудял, Док, известно ли ти е това?
— Известно ми е.
— Всъщност си фантазираш разни неща.
— Така ли мислиш?
— Да. Сигурно се чувстваш виновен, загдето ме остави в най-натовареното време преди Коледа и аз трябваше сам да решавам купища случаи! Е, имам с какво да те зарадвам! Справих се с всичките и работата в кантората не пострада ни най-малко! — той замълча, след което се усмихна. — Наистина ни най-малко. Гордееш ли се с мен, Док?