— Сметнал си, че е редно, така ли? — изръмжа Абърнати и подаде косматото си лице. Изглеждаше смешен с нощната си шапчица. — Искаш да кажеш, сметнал си, че е по-сигурно! Искал си да имаш медальона наблизо, в случай че магията ти се изплъзне!
Куестър се наежи.
— Аз самият владея достатъчно магическа сила, Абърнати, и те уверявам, че…
— Остави това, Куестър — прекъсна го Бен. — Постъпил си правилно. Можеш ли да отвориш тези книги?
Куестър вече беше направо възмутен.
— Разбира се, че мога да ги отворя! Ето вижте!
Той пристъпи напред и опипа с пръсти първия от старите томове. Бен се отдръпна и стисна медальона в ръце. Не биваше да се рискува с тези…
Куестър докосна ключалките и от метала изригна зеленикав огън. Всички бързо отскочиха встрани.
— Явно отново си подценил опасностите на ситуацията! — озъби се Абърнати.
Куестър се изчерви и лицето му се изопна. Ръцете му внезапно се вдигнаха и се озариха от пламъци — един великолепен пурпурен огън. Той бавно го насочи надолу към металните обкови и го задържа, докато той бавно погълна зеленикавите пламъци. После бързо потърка ръце и двата огъня изчезнаха.
После погледна сърдито към Абърнати.
— Сигурно ще кажеш, че опасността е била дреболия, а? — Той отново се протегна към ключалката и освободи металната пластинка. Отгърна бавно книгата на първата й страница. Това беше само стар, пожълтял пергамент. Нямаше написано нищо.
Бен, Абърнати и Буниън се скупчиха наоколо му, взирайки, се сред сенките на полуздрача. Страницата беше празна. Куестър прелисти и отвори следващата страница. Тя също беше празна. Той прелисти третата. Празна.
Четвъртата страница също бе празна, но средата й бе леко обгорена, сякаш е държана близо до пламък.
— Май ти използва думата незначителна, магьоснико? — обърна се към него Абърнати предизвикателно.
Куестър нищо не отвърна. Той гледаше смаяно. Започна бавно да прелиства книгата, страница подир страница, откривайки, че всички жълти пергаментови страници са празни, но все по-обгорени. Накрая започнаха да се появяват и напълно прогорели страници.
Той трескаво прелисти страниците до средата на книгата и спря.
— Ваше Величество — тихо промълви.
Бен се взря в съсипаната страница, отворена пред него. Средата на книгата бе изпепелена, ала сякаш от огън, възпламенил се сам от вътре.
Кралят и магьосникът се спогледаха.
— Прелиствай нататък — подкани го Бен.
Куестър бързо прелисти останалата част от книгата, но нищо не откри. Всеки от пергаментните листа беше подобен на другите — целият празен, освен там, където мистериозният огън го бе прогорил или опърлил.
— Не мога да разбера какво означава това, Ваше Величество — призна си накрая Куестър Тюс.
Абърнати се канеше да направи някакъв коментар, но се отказа.
— Може би отговорите са в другата книга — уморено допусна той.
Бен кимна към Куестър да продължи. Магьосникът затвори първата книга и я премести настрани, обгърна ръцете си в алени пламъци, внимателно ги насочи надолу и отстрани зеленикавия огън, който пазеше ключалката на втората книга. Това му отне по-дълго време, защото ключалката на тази книга бе непокътната. После изгаси пламъците, отвори ключалката и предпазливо разгърна книгата.
Фигура на еднорог гледаше насреща му. Еднорогът бе нарисуван върху пергамента, който не беше пожълтял, нито беше опърлен, а непокътнато бял. Еднорогът бе неподвижен, със съвършено очертан с черни линии силует. Куестър отгърна втората страница. Там имаше втори еднорог, който бе в движение, но нарисуван по същия начин. На третата страница се откриваше друг еднорог, на четвъртата още един и така нататък. Куестър бързо прелисти цялата книга докрая и обратно. Всяка страница от книгата бе непокътнато нова. На всяка страница бе нарисуван еднорог и всеки в различна поза.
Нямаше друг текст, нито какъвто и да било знак, освен рисунките на еднорози.
— Продължавам да не разбирам — въздъхна Куестър и изпитото му лице бе напрегнато.
— Значи, че това просто не са магическите книги, за които си си мислил — заяви Абърнати безапелационно.
Ала Куестър поклати глава.
— Не, това са книгите. Видно е от съня, видно е от знаците, а и те изглеждат такива, каквито са описани в древните легенди. Това със сигурност са изчезналите книги.