Всички се смълчаха. Бен гледаше замислено книгите, след което се огледа наоколо и мерна с поглед скрития в сянка силует на Буниън, който надничаше зад Куестър. Коболдът бе зловещо ухилен.
Бен отново върна поглед на книгите.
— Изправени сме — каза накрая той — пред една книга с еднорози, изрисувани на всяка страница и друга, на която няма нищо нарисувано, освен, че листата са прогорени в средата им. Това трябва да означава нещо, за бога! Куестър, ами какво ще кажеш за съня на Уилоу за някакъв черен еднорог? Дали тези еднорози нямат нещо общо с него?
Куестър се замисли.
— Не виждам никаква връзка, Ваше Величество. Черният еднорог е мит. Нарисуваните тук еднорози не са оцветени в черно, а са скицирани определено бели. Виждате ли как са очертани силуетите им? — Той отгърна няколко страници от втората книга, за да илюстрира мисълта си. — Един черен еднорог е щял да бъде щрихиран или по някакъв начин да бъде намекнато за неговия цвят…
Той се запъна и смръщи вежди, потънал в мислите си. Прокара кокалестите си пръсти по обгарялата ключалка на първата книга съвсем внимателно.
— Защо ли тази ключалка е счупена, а другата е останала недокосната? — зададе си той тихо този въпрос, без да се обръща по-специално към никого.
— В тази долина не е имало еднорози, откакто е била създадена, според историите на кралете от Отвъдната земя — неочаквано се намеси Абърнати. — Но на времето е имало еднорози — цели стада. Затова има легенда. Почакайте да помисля… Да, спомням си. Изчакайте ме само за момент, моля.
И той бързо излезе от стаята, като стържеше с нокти по камъка, а нощната му риза се издуваше. Върна се само след няколко минути с книгата на кралските династии на Отвъдната земя в ръце. Това беше много стара книга и кориците й бяха протрити.
— Да, тук е описана историята — заяви писарят. Той остави книгата до магическите книги, бързо я прелисти и спря на едно място.
— Ето, точно тук — и той се зачете. — Това е станало преди стотици години — скоро след създаването на долината. Вълшебниците изпратили множество еднорози от мъглите в нашата долина. Те ги изпратили тук по една много специална причина. Загрижени били за нарастващото безверие в магията сред много от световете — светове, такива като вашия, Ваше Величество — и писарят му хвърли неодобрителен поглед — вълшебниците имали желанието да дадат на тези светове знак, че магията наистина съществува — той замълча смръщен, като присвиваше очи, за да прочете старото писмо. — Надявам се, че съм го схванал вярно. Трудно е да се прочете точно, защото е написано на много стар език.
— А може би очите ти са остарели — твърде неучтиво забеляза Куестър и протегна ръка към книгата.
Абърнати му я измъкна раздразнено.
— Очите ми са поне два пъти по-силни от твоите, магьоснико! — сопна му се той. Изкашля се и продължи. — Изглежда, Ваше Величество, че вълшебниците са изпратили еднорозите като потвърждение пред безверните светове, че магията е все още реална. Към всеки от тези светове е трябвало да отиде по един еднорог от Отвъдната земя през проходите на времето — той замълча отново, за да прочете по-надолу, след което с трясък затвори книгата. — Но това, разбира се, не се е случило.
Бен се начумери.
— Но защо?
— Защото всички еднорози изчезнали, Ваше Величество. И повече никой не ги видял.
— Изчезнали ли са?
— Спомням си тази легенда — заяви Куестър. — Честно казано, винаги ме е поразявала със своята странност.
Бен още повече се навъси.
— Значи, вълшебните създания са изпратили множество бели еднорози в Отвъдната земя и всички те са изчезнали. И така, никой повече не е видял никакви еднорози, освен един черен еднорог, който може би е реален, а може би не, и се явява понякога бог знае откъде. Освен, че сега се сдобихме с изчезналите магически книги, в които не се съдържа нищо за магията, а само рисунки на еднорози и някакви полуизгорели празни страници.
— С една разбита ключалка и една цяла — добави Куестър.
— И нищо за Мийкс — размишляваше Бен.
— И нищо за преображение на кучета в хора — изсумтя Абърнати.
Те мълчаливо се спогледаха. Книгите лежаха отворени на масата пред тях — две магически книги, които не съдържаха особена магия и една историческа, която не съдържаше нищо исторически ценно. Бен изпитваше нарастващо безпокойство. Колкото повече следваха нишките на онези сънища, толкова повече растеше объркването им. Неговият сън се бе оказал лъжа; сънят на Куестър истина. Явно сънищата им идваха от различен източник…