Нещо огромно се помръдна в тъмнината.
Бен се опита да извика, но едва успя да прошепне.
Появи се силует, целият обгърнат в пурпурна светлина. Силуетът застана пред него и прошепна с глас, който приличаше на стържене на метал:
— Ето, че отново се срещнахме, господин Холидей.
Беше Мийкс.
Бен не можа дори да продума. Седеше зяпнал. Имаше чувството, че призракът, който го бе преследвал по време на пътуването му в стария свят, бе успял някак си да го проследи чак дотук. Само че това сега не беше призрак. Разбра го веднага. Беше същинският Мийкс!
Мийкс му показа тънката си усмивка. Този път имаше съвсем човешки вид, изражението на хищник беше изчезнало.
— Е, какво — не чувам остроумни поздравления, храбри предупреждения, та дори не и заплахи? Това не е във вашия стил, господин Холидей. Какво има? Да не би да си глътнахте езика?
Гърлото на Бен се сви и лицето му се изопна в усилие да се овладее. Беше като парализиран. Безизразните ужасяващи очи на Мийкс го оковаваха в невидими вериги, които не можеше да разчупи.
— Да, да, волята не ви е напуснала, господин Холидей, но няма как да я осъществите! Познато ми е това чувство! Помните ли как ме оставихте последния път? Помните ли? Оскърбихте ме, докато гледахте образа ми в огледалния кристал — единствената ми връзка с този свят а после го счупихте! Разбихте очите ми, господин Холидей, и ме оставихте сляп! — Гласът му просъскваше от ярост. — О да, аз зная какво е да бъдеш сам и парализиран!
Той пристъпи още крачка напред и спря, привел призрачното си сбръчкано лице над пурпурната светлина на камъка с руните. Изглеждаше невероятно огромен.
— Ти си глупак, самозванецо — ясно ли ти е това? Наумил си беше да ме разиграваш, без дори да разбираш, че аз задавам правилата на играта. Аз ръководя тази игра, малки човече, а ти си само един новак! Аз те направих крал на тази земя; дадох ти всичко в нея. А ти го взе все едно, че ти се полага! Все едно, че е твое!
Той целият се тресеше от гняв, свил ръкавицата си в юмрук в диплите на мантията си. Никога през живота си Бен не бе изпитвал такъв ужас. Имаше желание да се сгуши, да пропълзи отново под завивките. Беше готов на всичко — наистина на всичко — за да се изплъзне от този ужасяващ старец.
Мийкс се изпъна и гневното му изражение рязко се смени от хладно безразличие. Извърна се настрани.
— Е, все едно, това е без значение. Играта свърши. Ти я загуби, господин Холидей.
Пот се стичаше по скования гръб на Бен. Но как беше възможно това? Мийкс бе заточеник в стария свят; той нямаше възможност да дойде в Отвъдната земя, докато медальонът бе в ръцете на Бен!
— Искаш ли да узнаеш как влязох тук, господин Холидей? — Мийкс сякаш четеше мислите му. Магьосникът бавно се надвеси над него. — Съвсем просто. Ти сам ме доведе — изразът в погледа на Бен го накара да се разсмее. — Да, господин Холидей, точно така. Твоя е отговорността, задето можах да се върна. Какво ще кажеш за това?
Той пристъпи напред и застана досам леглото. Сбръчканото му лице се надвеси още по-близо. Бен усети противния му дъх.
— Мои бяха сънищата, господин Холидей. Аз ги изпратих — на теб, на природения ми брат и на силфидата. Аз ги изпратих. Унищожението на кристала не ме лиши напълно от силата ми! Все още можех да ви достигна, господин Холидей! Във вашите сънища! Можех да прокарам мост между двата свята чрез вашето подсъзнание! Глуповатият ми брат пропусна да те предупреди за това. Сънищата ми бяха съвсем достатъчни, за да имам власт над вас отново. Колко силно може да бъде въображението! Нали бяха вълнуващи сънищата, които ви изпратих, господин Холидей? Да, разбира се. Сънят, който изпратих на теб, имаше за цел да те доведе при мен и наистина те доведе! Бях сигурен, че ще дойдеш, при положение че приятелят ти, господин Бенет, има нужда от теб. Сигурен бях, че ще дойдеш. Всичко останало бе просто, господин Холидей. Привидението в края на прохода на времето беше магия, която бях поставил да ме предупреди за твоето завръщане и да ми помогне да те проследя. Тя те облада и подир туй ти вече не можеше да се освободиш от мен!
Сърцето на Бен се сви. Трябваше да се досети, че Мийкс ще използва магия, за да го проследи по някакъв начин. Трябваше да се досети, че магьосникът едва ли щеше да остави нещата в ръцете на случайността. Беше постъпил като глупак.