Може би Мийкс се надяваше на това. Може би го очакваше. Бен не искаше да рискува.
А и съществуваха по-добри възможности. Наистина той не знаеше какво цели Мийкс, но знаеше как може да му създаде главоболия, ако действа достатъчно бързо. Мийкс му бе изпратил три съня и два от тях вече бяха осъществили целта си. Мийкс бе използвал Бен, за да се върне отново в Отвъдната земя и бе използвал Куестър, за да му донесе изчезналите магически книги. „Не се заблуждавай, предупреди се сам Бен — Мийкс се е сдобил вече с тези книги също толкова сигурно, колкото че слънцето изгрява на изток.“ Оставаше да се изпълни само третият сън — сънят, изпратен на Уилоу за черния еднорог. Мийкс очакваше нещо и от този сън; в гнева си се бе изпуснал, намеквайки за това. Той търсеше златната юзда, която да овладее черния еднорог и се надяваше Уилоу да му я даде в ръцете. И защо не в края на краищата? Сънят я беше предупредил, че еднорогът представлява заплаха за нея и само юздата може да я предпази и че трябва да донесе тази юзда на Бен. И тя ще си мисли, че прави тъкмо това, разбира се, когато открие юздата — с тази разлика, че я очакваше Мийкс зад образа на Бен. Но ако Бен успее пръв да стигне при силфидата, той можеше да предотврати това. Той можеше да предупреди Уилоу и двамата да разберат защо юздата и еднорогът са толкова необходими на магьосника и да успеят да объркат плановете му.
И така, Бен се отправи на юг, взел своето трудно решение. Това означаваше да не поема своите отговорности като крал на Отвъдната земя и да ги прехвърли на Мийкс. То означаваше да изостави проблемите на съдебния съвет, на напоителната система южно от Уеймарк, на вечно нетърпеливите лордове на Зеленоречието, на данъчната система и на всички онези, които още чакаха аудиенция при Негово Величество краля на Отвъдната земя. Мийкс безнаказано можеше да действа от негово име следващите дни — а може и да не успее да действа. Това означаваше да изостави Сребърния дворец и своите приятели — Куестър, Абърнати и коболдите. Чувстваше се като предател и страхливец в този случай. Една част от него настояваше да остане и да се бори до края. Но най-неотложно бе да спаси Уилоу. Трябваше да я открие и предупреди. Веднъж направи ли това, можеше да разобличи Мийкс и да върне нещата по местата им.
За съжаление, нямаше да е лесно да намери Уилоу. Упъти се към Езерната страна, защото Уилоу бе казала, че първо там ще отиде да търси еднорога и златната юзда. Но тя бе тръгнала още преди седмица и търсенията й в този момент може да са я отвели кой знае къде. За всички Бен изглеждаше непознат, тъй че не можеше да се уповава на положението си на крал на Отвъдната земя и да иска помощ. Можеха да не му обърнат никакво внимание и дори да не го пуснат да влезе в Езерната страна. А в такъв случай положението му наистина бе лошо.
От друга страна, едва ли можеше да изпадне в по-тежко положение от онова, в което вече е.
Вървя през целия ден и от това му стана по-добре, само защото вършеше нещо. Пътят му криволичеше на юг и той навлезе от рядко залесените хълмове, които обкръжаваха дворцовия остров към по-гъстите гори във владенията на Речния господар. Хълмовете преминаха в равни ливади и после в гъсти и влажни гори, над които се спускаха тежки сенки. Пейзажът бе изпъстрен с езера, някои от които не по-големи от заблатени вирове, а други толкова обширни, че се губеха в мъгли. От двете му страни го обгръщаха дървета и влажен полъх проникваше в здрачевината. Над земята се спускаше тишина пред свечеряване, след което постепенно започнаха да се надигат звуците на вечерта.
Бен откри една поляна близо до ручейче, което извираше от хълмовете в далечината и си приготви място за нощувка. Това не му отне особено време. Нямаше нито завивки, нито храна, тъй че трябваше да се задоволи с листа и клони от близките сини дъбове и малко изворна вода. Храната беше вкусна, но не и достатъчна. Все му се струваше, че нещо се движи сред сенките и го следи. Дали пък хората от Езерната страна не го бяха усетили? Никой обаче не се появи. Беше напълно сам.
Тази самота донякъде подкопа неговата увереност. Ако се замислеше откровено, той нямаше на какво да разчита. Загубил бе двореца си, охраната, самоличността си, авторитета, титлата и приятелите си. И най-лошото, загубил беше медальона. А без медальона нямаше да получи защитата на Паладин. Можеше да разчита само на себе си, а това наистина значеше малко, като се имат предвид опасностите, на които можеше да се натъкне сред Отвъдната земя и нейните обитатели и причудливите магии, на които бяха способни. Имаше късмет, че оцеля при пристигането си в Отвъдната земя, но това бе станало благодарение на защитата на медальона. А какво щеше да прави сега без него?