И той се втурна в горския мрак, без изобщо да се интересува дали Бен го следва. Но нямаше защо да се тревожи. Бен веднага се спусна по петите му.
Еджууд Дърк остана под боровите клони, загледан подире им. След малко започна да се ближе.
Речния господар така се беше променил, че Бен не можеше да повярва. В един миг проявяваше пълно безразличие към дъщеря си и черния еднорог, а в следващия нямаше търпение да разбере всичко. Той се върна през гората обратно в града, подвиквайки на стражаря да го следва. Хора от свитата му се явяваха от всички страни, изчакваха го да даде разпорежданията си и пак изчезваха в нощта. Явяваха се и изчезваха като сенки — духове, вили, самовили, русалки и други. Речния господар се обръщаше към тях с кратки и лаконични думи, след което извръщаше очи, без да забави ход. Той заобиколи почти крадешком покрайнините на Елдъру и отново свърна в гората. Бен го следваше, напълно забравен.
Времето минаваше. Сега бяха навлезли дълбоко сред горските дървета, североизточно от града. Нощта се спускаше толкова плътно, че на десет крачки разстояние нищо не се виждаше. Дъждът ги обливаше на пороища и явно не се канеше да спира. Гръмотевиците дълго отекваха някъде отдалеч и светкавици раздираха облаците. Още не ги бе връхлетяла бурята с цялата си сила. Тя едва се задаваше.
Речния господар сякаш не забелязваше това. Концентрацията му бе абсолютна. Бен не разбираше напълно какво става, но започваше да се безпокои. Те излязоха отвъд дърветата и се озоваха на поляна, която се простираше надолу по един хълм и стигаше до обширно езеро, в което се вливаха две реки от двете му противоположни страни. Реките, придошли от дъжда, се спускаха надолу по едрите камъни, обгърнати от двете страни от гигантски секвои. Езерото бе развълнувано и светкавиците се смесваха със светлината на огньове, горящи върху колони по цялото протежение на хълмовете, които озаряваха целия склон. Бен забави ход и се вторачи. Населението на Езерната страна бе плъзнало навсякъде — или може би бяха само малцина посред множеството огньове? Вятърът довяваше дъжда в очите му и той не можеше да различи ясно.
Речния господар се обърна, видя го и му махна да дойде при него под заслона на една скала, издадена над хълма, от която можеха да се наблюдават реките, езерото и криволичещите редици огньове. Бурята се разрази с цялата си сила над тях, докато те стояха на откритата скала, притиснати един до друг и воят на вятъра заглушаваше думите им.
— Погледнете, Ваше Величество! — извика Речния господар и странно изваяното му лице бе само на сантиметри от лицето на Бен. — Аз не мога да заповядам на майката на дъщеря си, но мога да наложа волята си над съществата от нейната порода! Мога да разбирам тайните, които те се опитват да скрият от мен!
Бен кимна безмълвно. В очите на Речния господар се четеше безумие, каквото не бе виждал преди — безумие, породено от страст.
Речния господар даде знак и от мрака изникна кльощаво създание, толкова сухо, че беше като издялано от дърво. Груби вълнени дрехи бяха провиснали по тялото му, развявани от вятъра, и зелената му, подобна на царевичина коса се спускаше от главата, врата и гърба му, както и от ръцете и краката. Чертите му приличаха на цепнатини, издялани на дървеното му лице. В едната си ръка носеше кавал.
— Свири! — заповяда Речния господар и като посочи с ръка към склона. — Накарай ги да дойдат!
Слабото същество седна на калната земя с кръстосани отпред крака и повдигна кавала към устните си. Мелодията се понесе тихо и сладостно, с увличащ напев, който прозвуча в краткото затишие между дълбоките стонове на вятъра. Той се смеси със звуците на бурята, както нишки се втъкават в платно. Тиха и нежна, музиката обгърна като коприна заслушалите се в нея. Понесе се надолу по склона и във въздуха се долови някаква промяна.
— Слушай! — прошепна ликуващо Речния господар на Бен.
Кавалджията постепенно извиси мелодията и песента се понесе по-високо сред воя на бурята. Тя постепенно преодоля мрака, влагата и студа и цялото околно пространство започна да се променя. Воят на бурята стихна, сякаш отнесен надалеч, стана по-топло, нощта просветля сякаш се зазоряваше. Бен се почувства издигнат като на въздушна възглавница. Той мигаше, без да може да повярва. Всичко започваше да се променя — формата, същността, времето, всичко. В музиката се криеше магия със сила, каквато не бе срещал преди и която можеше да промени дори и великите сили на природата.