Тя събуди Парснип, събра малкото си принадлежности, хвърли поглед към черните устия на пещерите и се отправи на изток.
КРАДЦИТЕ
Когато на другата сутрин Бен Холидей и Еджууд Дърк се събудиха, ловецът го нямаше. Никой не бе чул кога е тръгнал. Беше изчезнал толкова безшумно и съвършено, сякаш никога не е бил. Бен едва си спомняше лицето му. От него бе останал само разказът за лова на черния еднорог, който продължаваше да бъде жив в съзнанието му и да преследва мислите му.
Закусваха в мрачно настроение.
— Дано да намери, каквото търси — промълви Бен.
— Няма да може — тихо отвърна Дърк. — То не съществува.
Бен се запита какво ли означават тези думи. Черният еднорог се изплъзваше като дим и бе сякаш също толкова нематериален. Мярваше се за миг като убягваща сянка. Той беше като легенда, приела някои от уловките на реалността, но останала си въпреки всички намерения и цели само едно видение. Напълно бе възможно еднорогът да не е нищо повече от видение — някаква заблудена магия, която придобива форма, но не и тяло. В Отвъдната земя човек в нищо не можеше да бъде сигурен.
Помисли си да попита Дърк, но се отказа. Дърк нямаше да му отговори направо, а от словесни ребуси с котарака му беше омръзнало.
Реши да смени темата.
— Дърк, мисля си за това, което Земната майка спомена за златната юзда — подхвана той след закуска. — Казала е на Уилоу, че е в Нощната сянка, но нищо не спомена какво е станало с вещицата, след като я изпратих в мъглите на вълшебния свят — и той замълча. — Нали знаеш, че изпратих Нощната сянка в мъглите?
Дърк, седнал на един стар дънер, вдигна предните си лапи като голям експерт.
— Зная.
— Тя изпрати приятелите ми в Абхаддон и аз реших да постъпя с нея по същия начин — продължи да обяснява Бен. — Вълшебниците ми бяха дали Йоски прашец, от оня, дето като се вдиша, те заставя да изпълняваш всички заповеди на този, който ти го е дал. После го използвах и с дракона Страбон. Но първо го изпробвах върху Нощната сянка, накарах я да се превърне в гарван и да отлети в мъглите — и той замълча. — Така и не разбрах какво е станало с нея после.
— Допускам, че целият този доста отегчителен отчет сигурно има някаква цел? — посмръкна Дърк.
Бен се изчерви.
— Питах се, дали Нощната сянка е успяла да се измъкне от мъглите и да се върне обратно в Дълбокия свлек. Добре е да знаем, преди сляпо да поемем нататък.
Дърк продължително се зае да мие лицето си и Бен целият се изчерви от нетърпение. Най-сетне котаракът вдигна отново очи.
— Не съм се спускал доста отдавна в Дълбокия свлек, Ваше Величество. Но предполагам, че Нощната сянка може и да се е върнала.
На Бен му беше нужно известно време, за да осмисли думите му. Последното, което би си пожелал в момента, бе среща с Нощната сянка. Нямаше го вече медальонът да го закриля — а дали той би могъл да го предпази от толкова зловещо създание като вещицата. Познаеше ли го, свършено е с него. Но и да не го познаеше, едва ли би го посрещнала особено ласкаво. Нито пък Уилоу — особено като разбере какво търси силфидата. Нямаше да й даде златната юзда, независимо от никакви доводи. Та тя бе в състояние, ако поиска, да превърне Уилоу в крастава жаба — и него самия. Спомни си с поне една шепа от него. Това щеше чувствително да промени съотношението на силите. Той изгледа продължително Дърк.
— Какво ще кажеш да отскочим набързо до вълшебния свят? — попита най-неочаквано. — Веднъж вече съм го правил, мога да опитам пак. Вълшебните същества ще ме разпознаят, въпреки магията. Може дори да успеят да ми помогнат да си върна истинския вид. Или поне да ми дадат още една торбичка Йоски прашец срещу Нощната сянка. Нали обещах на Земната майка да направя всичко, за да се погрижа за Уилоу, а не мога да се погрижа за нея, без да се погрижа за себе си.
Дърк го изгледа, запримига и се прозина.
— Никой не може да ти помогне — и най-малко вълшебните същества.
— Но защо? — сопна се Бен, ядосан от самодоволната неуязвимост на котарака.
— Защото преди всичко, магията, която те е преобразила, е собствената ти магия — както вече многократно ти се каза. И на второ място, съвсем не е сигурно, че вълшебните същества ще ти помогнат, щом само ги помолиш. Вълшебните същества се намесват в живота на хората тогава и само тогава, когато сами решат и в никакъв друг случай — и призматичният котарак сбърчи неприязнено муцуна. — Ала Ваше Величество знаеше това още преди да зададе въпроса си.