Следобедните сенки се издължиха. Търпението на Бен бе подложено на сериозно изпитание. Той ядно изгледа Еджууд Дърк. Не можеше да разчита на помощ от негова страна. Затворил очи и свил лапи под тялото си, котаракът дишаше толкова тихо, че изглеждаше като препариран.
Бен гледаше зейналите празни бърлоги насреща си. Слънцето продължаваше да клони на запад. Никой не се явяваше.
Космато и изпоцапано лице ненадейно надникна от дупката на една бърлога, отдалечена на десетина метра, последвано от друго лице непосредствено зад него. И двамата душеха с ноздри внимателно наоколо. Два чифта недовиждащи очи предпазливо се оглеждаха.
Бен облекчено си отдъхна. Бяха Филип и Сот.
Те го погледнаха с присвити очи.
— Добър ден, сър — каза Филип.
— Добър ден, сър — повтори като ехо Сот.
— Добър ден — грейна насреща им Бен и се изопна на дънера.
— Искали сте да търгувате, сър? — попита Филип.
— Искали сте да търгувате с нас? — попита Сот.
— Да. Така е, вярно — Бен замълча. — Имате ли нещо против да приближите, господа? Да ви кажа какво продавам.
Чупка гномите се спогледаха и се показаха на отслабващата светлина на слънцето. Набитите им космати тела бяха облечени в униформи на запасняци от Армията на спасението. Лицата им бяха тесни и обрасли като на пор. С присвити очи и сбръчкани носове, те душеха въздуха, чувствителни като ветропоказатели. Бяха прашни и кални от главата до петите.
Това несъмнено бяха Филип и Сот.
Бен почака да приближат на няколко крачки от него и им махна да дойдат още по-близо, след което каза:
— Искам първо да ме изслушате, разбирате ли? Само ме изслушайте. Аз съм Бен Холидей. Кралят на Отвъдната земя. Използвана бе магия, за да ме преобразят, но това е само временно. Рано или късно ще се върна към собствения си вид. А когато това стане, ще си спомня кой ми е помагал и кой не. Сега имам нужда от вас.
Той местеше поглед от косматото лице на единия към другия. Гномите го гледаха безгласно, присвили очи и душеха въздуха с ноздрите си. Спогледаха за миг и пак погледнаха Бен.
— Ти не си кралят — каза Филип.
— Не, не си — съгласи се Сот.
— Кралят съм — настояваше Бен.
— Негово Величество кралят щеше да дойде с приятелите си, с магьосника, с говорещото куче, с коболдите и девойката Уилоу — прекрасната силфида — каза Сот.
— Негово Величество кралят щеше да дойде със стража и придворни — каза Филип.
— Негово Величество кралят щеше да носи кралски хоругви — каза Сот.
— Ти не си кралят — повтори Филип.
— Не, не си — отекна Сот.
Бен си пое дълбоко дъх.
— Загубих всичко, защото зъл магьосник ме преобрази — същият, който ме изпрати в Отвъдната земя, магьосникът, когото видяхте в кристала, когато бягахме от скалните тролове — спомняте ли си? На времето вие дойдохте в Сребърния дворец да търсите моята помощ. И аз тръгнах с вас и ви помогнах да освободите хората си от троловете и гномите, които бяха изяли косматите дървесни ленивци, които бяха любимите питомни животни на троловете. Ако не съм кралят, откъде бих могъл да зная всичко това?
Филип и Сот отново се спогледаха. Този път изглеждаха разколебани.
— Не знаем — призна Филип.
— Нямаме никаква представа — съгласи се Сот.
— Но ти не си кралят — повтори Филип.
— Не, не си — съгласи се Сот.
Бен отново дълбоко въздъхна.
— Аз разбих кристала в скалите, когато разбрахме за какво служи. Куестър Тюс си призна своето съучастничество. Там бяхте и вие, Абърнати и Уилоу също бяха там, коболдите Буниън и Парснип също. Тогава отидохме в Дълбокия свлек. Вие преведохте мен и Уилоу: Помните ли? Използвахме Йоски прашец, за да превърнем Нощната сянка в гарван и аз я накарах да полетя към мъглите на вълшебния свят. Подир туй се отправихме към дракона Страбон. Спомняте ли си? Откъде бих могъл да зная всичко това, ако не бях кралят?