Гномите пристъпваха от крак на крак като че ли мравки бяха плъзнали по протритите им обувки.
— Не, не знаем — съгласи се Сот.
— И въпреки това, ти не си кралят — повтори Филип.
— Не, не си — повтори Сот.
Търпението на Бен започваше да се изчерпва, въпреки цялата му упоритост.
— Но откъде знаете, че не съм кралят? — строго попита той.
Филип и Сот неспокойно се размърдаха. Бяха сключили малките си ръчички и ту вдигаха погледи към него, ту ги сваляха.
— Миризмата ти не е същата — каза накрая Филип.
— Не, твойта миризма е като нашата — каза Сот.
Бен направо зяпна, изчерви се и престана да се владее, което бе успял да направи до този момент.
— Чуйте ме добре! Аз съм кралят, аз съм Бен Холидей, аз съм точно този, който казвам, и ви съветвам още сега да проумеете това, защото ще си навлечете най-големи беди до края на живота си, по-големи дори отколкото когато откраднахте и изядохте онова куче на тържествения банкет по случай победата над Железния Марк! Ще заповядам да ви одерат и да изсушат кожите ви, по дяволите! Погледнете ме! — той измъкна медальона изпод мантията си, скрил с длани образа на Мийкс, и го извади напред като оръжие. — Искате ли да видите какво мога да ви направя?
Филип и Сот се свлякоха на земята, дребните им телца целите се тресяха от глава до пети. Това стана толкова бързо, сякаш краката им се бяха подкосили.
— Могъщи кралю! — извика Филип.
— Велики кралю! — зави Сот.
— Животът ни е в твои ръце! — простена Филип.
— Животът ни е твой! — изхленчи Сот.
— Прости ни, кралю! — замоли се Филип.
— Прости ни! — повтори като ехо Сот.
Е, така е по-добре, помисли си Бен, не малко озадачен от внезапния обрат. Леко сплашване явно вършеше доста по-добра работа, отколкото някакво разумно обяснение с чупка гномите. Малко се срамуваше от тактиката си, ала наистина бе доведен до отчаяние.
— Изправете се — заповяда им той.
Те станаха на крака и го загледаха уплашено.
— Няма нищо — успокои ги той внимателно. — Разбирам защо сте се объркали, тъй че, нека да оставим това. Съгласни ли сте?
Двете подобни на порове лица кимнаха едновременно.
— Добре. Но възниква един проблем. Уилоу — красивата силфида — може да е в беда и ние трябва да й помогнем, както ни помогна тя, когато скалните тролове ни заловиха. Помните ли? — той често използваше думата „помните ли“, но да се разправя с гномите беше като да се разправя с малки деца. — Тя се е спуснала в Дълбокият свлек да търси нещо и ние трябва да я открием и да видим дали всичко е наред с нея.
— Аз не обичам Дълбокия свлек, Ваше Величество — оплака се Филип колебливо.
— Аз също — присъедини се Сот.
— Зная, че не го обичате — прояви разбиране към тях Бен. — Аз също не го обичам. Но на времето сте ми казвали, че можете да се спуснете там, без никой да ви види. Аз не мога да направя това. Всичко, което искам от вас, е, да се спуснете и да проверите, дали Уилоу е там — и да проверите дали там е скрито нещо, което ми трябва. Справедливо е, нали? Просто ще погледнете. Никой няма да разбере дори, че сте били там.
— Нощната сянка се е върнала в Дълбокия свлек, Ваше Величество — тихо заяви Филип, потвърждавайки най-лошото опасение на Бен.
— Ние я видяхме, Ваше Величество — съгласи се Сот.
— Сега мрази всичко и всички — каза Филип.
— И теб най-много — добави Сот.
Настана мълчание. Бен се опита да си представи каква омраза изпитва към него Нощната сянка, но не можа. Все едно.
Той се приведе към гномите.
— Значи сте ходили пак в Дълбокия свлек, така ли? — Филип и Сот окаяно кимнаха. — И никой не ви е видял? — ново кимване. — Тогава можете да ми направите тази услуга, нали? Може да я направите за мен и за Уилоу. Гарантирам ви, че никога няма да забравя такава услуга.
Отново настана продължително мълчание, докато Филип и Сот го гледаха, след което се спогледаха помежду си. Те сведоха глави един към друг и започнаха нещо да си шепнат. Вече не изглеждаха разтревожени, а ужасени.
Най-сетне отново обърнаха към него блеснали погледи.
— А ще можем ли, ако го направим, да получим котарака, Ваше Величество? — попита Филип.
— Ще можем ли да получим котарака? — повтори Сот.
Бен зяпна. Беше забравил за Дърк в този момент. Погледна котарака, после отново гномите.