Мина известно време, докато Бен разбере, че се бояха не от някакви си тролове, а от Еджууд Дърк.
Дърк от своя страна не им обръщаше никакво внимание. Бен се огледа за него и го намери седнал на пъна да се ближе. Сребристата му козина бе гладка и лъскава, сякаш от влагата и утринната роса. Не вдигна поглед, нито отвърна на поздрава на Бен. Продължаваше да се мие, чак докато остана напълно доволен, после се наведе над паницата изворна вода, която Бен бе донесъл. На Бен за първи път му направи впечатление, колко оскъдно се храни Дърк. Чудно беше от какво живее, но в момента на Бен не му бе до това. Достатъчно загадки му висяха на главата.
Поеха на път скоро след събуждане. Бен и Дърк водеха — в зависимост от това как се разбира думата „водя“, защото и този път Дърк, изглежда, знаеше къде отива Бен преди него самия. Гномите вървяха подире им. Филип и Сот гледаха да си нямат много работа с Еджууд Дърк. Държаха се на разстояние от котарака и го гледаха, както се гледа змия. Филип явно накуцваше, а китките и ръцете на Сот бяха с доста обгоряла козина. На никой не му се щеше да говори за това, как се бяха наранили, и Бен ги остави на мира.
Крачеха равномерно, от безоблачното небе слънцето грееше, във въздуха се носеха уханията на цветя и плодни дръвчета. Забелязваха се следи от повяхването. Все още дребни, но видими и Бен отново се замисли за Мийкс, който се криеше зад маската на краля, и за демоните, които можеше да призове отново от Абхаддон, за западането на магията на земята и отслабването на живота. Това го накара да ускори крачка, чувстваше, че времето му се изплъзва. Още не се бе домогнал до загадката на своето преобразяване. Не разбираше също и защо черният еднорог се е върнал в Отвъдната земя и защо Мийкс толкова държи на него. Знаеше само, че между всички тези събития има някаква връзка и той трябва да я разбере, за да оправи целия този хаос.
И докато разсъждаваше за всичко това, отново се замисли за Еджууд Дърк. Не можеше да се освободи от усещането, че този котарак съзнателно крие нещата от него, макар че явно можеше да му даде някакво обяснение. Бен с основание подозираше, че Дърк не се е натъкнал на него случайно онази нощ в Езерната страна, а го е търсил съзнателно, че не е тръгнал да го придружава, воден от най-обикновено любопитство, а с определена цел. Дърк нямаше да му каже нищо, ако сам не реши; а като се имаше предвид особняшката му природа, сто на сто не можеше да разчита на подобно обяснение. Въпреки всичко Бен не можеше чисто и просто да се примири с присъствието на това животно, без някакво разумно обяснение поне за това, какво го е довело при него.
Към обяд, когато отдалеч се появиха очертанията на Дълбокия свлек, той отново понечи да поговори с котарака. В края на краищата се бяха оказали неколцина. Имаше го черният еднорог. После еднорозите, скицирани в намерените магически книги — по-точно в едната от тях, другата бе обгоряла по средата. Съществуваха и вълшебните еднорози, изчезнали преди векове по пътя от Отвъдната земя към тленните светове. В момента го занимаваше легендата за вълшебните еднорози. Вече беше убеден, че трябва да има някаква връзка между черния еднорог и рисунките в магическата книга. Защо иначе Мийкс ще изпрати сънища и за еднорога, и за книгата? Защо се стремеше към тях с такава настоятелност? Въпросът бе, дали съществуваше някаква връзка между магическите книги, черния еднорог и изчезналите вълшебни еднорози. Такава връзка му се струваше невероятно съвпадение, но дали пък не би било още по-невероятно да я няма. Явно между магическите книги, черния еднорог и вълшебните еднорози съществуваше някаква връзка, в която се криеше магия, и той беше готов да се закълне в живота си, че Мийкс търси власт тъкмо над тази магия.
Е, добре. Стига толкова колебания. Вероятно решаването на някоя от тези малки загадки би могло да помогне за решаването на голямата. И можеше да се надява — най-малкото да се надява — че и Еджууд Дърк няма да се откаже да му помогне…
— Дърк, ти нали си скитал много и много неща си видял — започна той колкото се можеше по-неангажиращо, прекъсвайки мислите си. — Какво мислиш за онази легенда за вълшебните еднорози, които изчезнали на времето?
Котаракът не го и погледна.
— Нищо не мисля.
— Тъй ли? Ами какво ще кажеш да помислиш? Нали, когато се срещнахме, ти спомена, че знаеш нещо за белите еднорози, които изчезнали?