— Споменах.
— За онези еднорози ли ставаше дума, които вълшебните същества били изпратили към другите светове и после изчезнали по някакъв начин?
— Точно за тях — в гласа на Дърк се усещаше отегчение.
— Какво според теб е станало с тях? Как така са изчезнали?
— Ами как — изсумтя котаракът, — естествено, че са били отвлечени.
Бен остана толкова поразен от това, че веднага получи непосредствен отговор, че онемя и известно време не можа да продължи да задава въпроси.
— Но… кой ги е отвлякъл? — едва успя да изрече най-сетне той.
— Ами някой, на когото са трябвали, Ваше Величество — та кой иначе? Някой, който е могъл да ги хване и да ги задържи.
— Та кой може да е това?
В гласа на Дърк се усети раздразнение:
— Ами кой според вас?
Бен се замисли. Двоумеше се.
— Може би някой магьосник?
— Не магьосник, а магьосници. На времето е имало много магьосници, а не както сега един-двама. Имали са си своя гилдия, профсъюз, който е действал на свободен принцип, но е имал голямо влияние, щом се наложи. По онова време в Отвъдната земя магията е било широко застъпена и магьосниците са били наемани срещу заплащане от хора, които са се нуждаели от тях и са можели да си го позволят. В известен период те са били много могъщи — докато решили да отправят предизвикателство на самия крал.
— И какво станало?
— Кралят призовал Паладин и Паладин ги унищожил. Само един истински магьосник останал след това — и той служел на краля.
Бен се навъси.
— Но щом еднорозите са били отвлечени от магьосниците, какво е станало с тях, когато магьосниците били… ликвидирани? Защо не са ги пуснали на свобода?
— Никой не знаел къде са.
— Но не е ли трябвало някой да ги потърси? Не е ли трябвало да се намерят?
— А защо тогава не са го направили?
Дърк забави ход, спря и сънливо запримига.
— Защото не са си задали въпроса, който и ти не си задаваш, кралю. Преди всичко, защо са били отвлечени еднорозите?
Бен също спря, замисли се, но после само сви рамене.
— Били са красиви създания. Сигурно магьосниците са искали да бъдат техни.
— Да, да! Само това ли можеш да измислиш?
— Ами, ъъъ… — запъна се той. Чувстваше се направо като глупак. — Защо просто не ми обясниш, по дяволите? — ядоса се той.
Дърк спокойно го изгледа.
— Защото не искам — отвърна с тих глас той. — Защото трябва да се научиш да виждаш отново ясно нещата.
Бен го изгледа, после мерна с поглед чупка гномите, които ги гледаха от сигурно разстояние зад тях. Скръсти уморено ръце. Не можеше да разбере какво иска да каже Дърк, но все едно, безсмислено беше да се разправя с котарака.
— Е, добре — примири се накрая той. — Хайде да опитаме отново. Магьосниците открили, че вълшебните същества изпращат еднорозите в Отвъдната земя, за да преминат в световете на смъртните. И тогава те отвлекли еднорозите, защото искали да ги имат във властта си. Отвлекли ги, защото… — той прекъсна думите си, спомнил си внезапно магическите книги с рисунките в тях. — Отвлекли са еднорозите, защото са искали да владеят тяхната магия! Затова са рисунките в магическата книга! Те имат нещо общо с черните еднорози!
Еджууд Дърк вирна глава.
— Така ли мисли Ваше Величество?
Той откровено се стремеше Бен наистина да не знае какво да мисли. Очакваше, че котаракът ще потвърди неговото прозрение, но и той май беше не по-малко учуден от него!
— Да, точно така мисля — заяви Бен, но без особена увереност. — Мисля, че между изчезналите еднорози и изчезналите книги има някаква връзка.
— Има някаква логика — съгласи се Дърк.
— Но как ли са били отвлечени тези еднорози? По какъв начин са могли магьосниците да им отнемат магията? Нима и еднорозите не са били също толкова могъщи, колкото магьосниците?
— И аз така съм чувал — отново се съгласи Дърк.
— Но какво тогава е станало с тях? Къде може да са ги укрили?
— Може би зад някакви маски.
— Маски ли? — Бен остана объркан.
— Като теб. Може би са скрити зад маски, така че не можем да ги разпознаем.
— Като мен ли каза?
— Не можеш ли да престанеш да повтаряш непрекъснато думите ми?
— Но какво говориш, за бога?