— По-скоро тези неща могат да почакат, отколкото работата на кралството, при положение, че не се върнете, Ваше Величество — промълви писарят угрижено.
Бен се усмихна по-широко.
— Обещавам ти да внимавам. Аз съм не по-малко загрижен от теб за благоденствието на Отвъдната земя и нейния народ.
— А и аз мога да се справя с държавните работи във ваше отсъствие, Ваше Величество — добави Куестър.
Абърнати изръмжа.
— Защо ли такава една перспектива никак не ме успокоява?
Бен кимна на Куестър да не отвръща на предизвикателството.
— Моля, без спорове. Ние имаме нужда един от друг — той се обърна към Уилоу. — И твоето намерение ли е такова?
Уилоу поглади дългата си до кръста коса и го изгледа изпитателно, едва ли не навъсено.
— Знаеш отговора ми.
Той кимна.
— Мисля, че да. Накъде ще тръгнеш?
— Към Езерната страна. Там може да получа помощ.
— Имаш ли нещо против да ме почакаш, докато се върна, за да те придружа?
Тя го изгледа с морскозелените си очи, без да потрепне.
— А може би ти ще ме почакаш, Бен?
Той нежно стисна ръката й в отговор.
— Не, струва ми се, че не. Но аз съм длъжен да се грижа за теб и не ми се ще да тръгваш сама. Всъщност не бих искал нито Куестър, нито ти да тръгвате сами. Може би трябва да вземете охрана. Буниън ще тръгне с единия от вас, а Парснип с другия. Не възразявайте — бързо ги прекъсна той, виждайки, че и силфидата, и магьосникът се канеха да протестират. — Пътуването ви може да се окаже опасно.
— И вашето също, Ваше Величество — изтъкна Куестър.
Бен кимна.
— Да, разбира се. Но обстоятелствата са различни. Аз не мога да взема никого от този свят в другия — без да породя учудване. А за мен евентуална опасност може да бъде другият свят. Ще се наложи сам да се пазя в това пътуване.
А и медальонът, който носеше, бе достатъчна защита, помисли си той. Опипа медальона под мантията си. Каква ирония — Мийкс му бе дал този медальон, когато му продаде кралството, а с това бе му предал и ключа към магията, която сега бе в негови ръце. Само онзи, който носеше този медальон, можеше да бъде признат за крал. Само онзи, който носеше медальона, можеше да премине през вълшебните мъгли от Отвъдната земя в другите светове и да се върне обратно. И само притежателят на медальона можеше да призове на помощ непобедимия рицар в броня, известен като Паладин.
Той си представи образа на рицаря как излиза от вратите на Сребърния дворец на фона на изгряващото слънце. Само той знаеше тайната на Паладин. Дори самият Мийкс не бе разбрал напълно в какво се криеше силата на медальона и неговата връзка с Паладин.
Поусмихна се. Мийкс си въобразяваше, че е кой знае колко умен. Беше използвал медальона, за да премине в света на Бен, но там си и беше останал закрепостен. И сега какво ли не би дал старият магьосник да си върне медальона!
Усмивката изчезна от лицето му. Това, разбира се, никога нямаше да се случи. Никой не можеше да отнеме медальона от притежателя му, освен, ако той сам пожелаеше така, но Бен никога не го сваляше от себе си. Мийкс вече с нищо не го заплашваше.
И все пак, въпреки цялата твърда непоколебимост, с която се отдаваше на своите намерения, нещо дълбоко в съзнанието му нашепваше да внимава.
— Е, ясно е, че каквото и да кажа, няма да промените решението си — заяви Абърнати на всички в стаята и вниманието на Бен отново се насочи към него. Кучето му хвърли един поглед над рамките на очилата, понамести ги на носа си и зае позата на отхвърлен пророк. — Така да бъде. Кога тръгвате, Ваше Величество?
Настъпи неловко мълчание. Бен леко се изкашля.
— Колкото по-бързо тръгна, толкова по-бързо ще се върна.
Уилоу се изправи и застана пред него. Прегърна го през кръста и го привлече до себе си. Двамата останаха прегърнати за миг пред погледите на другите. Бен усети как тръпка премина по крехкото тяло на силфидата — тръпка на несподелен страх.
— Струва ми се, че е най-добре всички да се заемем с работата си — тихо каза Куестър Тюс.
Никой не отговори. Мълчанието беше достатъчен отговор. Утрото напредваше и всички трябваше да се заемат с дневните си дела.
— Дано да се върнеш жив и здрав при мен, Бен Холидей — прошепна Уилоу на рамото на Бен.