Никой не му трябваше — и Куестър, Абърнати и Буниън добре съзнаваха това, докато бързаха да стигнат до звяра преди мръкнало.
Когато най-сетне стигнаха, се беше спуснал здрач. Заизкачваха се по хълма, чиито очертания светлееха като живи в настъпващата нощ и се загледаха към Огнените извори в подножието. Тези извори бяха леговището на дракона. Намираха се в дълбока, безформена клисура — група кратери, които бълваха синьо-жълтеникави огньове между сплъстени храсталаци и огромни канари от скала и пръст. Захранвани от течни вирове около самите кратери, огньовете им бълваха дим, пепел и зловонен дъх на изгоряло. Над клисурата и околните хълмове бе надвиснала постоянна мъглявина и в мрака с глух тътен периодично се надигаха гейзери.
Веднага зърнаха дракона. Беше се изтегнал насред клисурата, провесил глава до един кратер и кротко ближеше с дългия си език огнените пламъци.
Страбон не се и помръдваше. Както се бе проснал на земята, чудовищното му тяло, цялото покрито с люспи и шипове, изглеждаше като част от пейзажа. Той дишаше, изпускайки струйчици пара в нощта. Опашката му бе увита около една надвиснала над него скала и бе прибрал криле до тялото си. Ноктите и зъбите му бяха почернели и извити и приличаха на разкривени израстъци. Кал и прах го покриваха целия.
Той врътна едното си червено око.
— Какво търсите тук? — попита подразнен драконът.
Бен Холидей винаги се удивляваше на това, че един дракон може да говори, но той беше чужденец и не разбираше природата на тези същества, докато за Куестър и Буниън това, че драконът говори, бе нещо най-естествено, още повече за Абърнати, който сам беше териер с такава способност.
— Искаме да поговорим с теб — каза Куестър.
Абърнати успя да кимне утвърдително, но в същото време се питаше, как може разумен човек да пожелае да говори с такова вдъхващо ужас същество като Страбон.
— Хич не ме интересува какво искате — заяви драконът и избълва дим и през двете си ноздри. — Тук ме интересува само какво искам аз. Да се махате веднага.
— Няма да ти отнеме много време — настоя Куестър.
— Нямам желание да ми отнемате никакво време.
Куестър целият се изчерви.
— Не забравяй с кого разговаряш! Дължиш ми известно уважение, заради дълголетните връзки между нас! Моля за по-голяма учтивост.
И сякаш да подчертае претенцията си, той пристъпи напред, наподобяващ плашило в съшитата си от различни парчета мантия. Буниън оголи всичките си зъби в заплашителна усмивка. Абърнати намести очилата на носа си и се опита да прецени за колко може да стигне тъмния храсталак в долния край на клисурата, където евентуално да намери убежище.
Страбон запримига и надигна глава от кратерните огньове.
— Куестър Тюс, това ти ли си?
— Тъкмо аз — изсумтя Куестър.
Страбон въздъхна.
— Колко досадно. Да беше някой, който поне заслужава внимание. А то не си струва дори усилието да се надигна да те изям. Махай се.
Куестър окаменя. Без дори да забелязва, че Абърнати е сложил лапа на рамото му, той пристъпи още крачка напред.
— Приятелите ми и аз сме били дълъг път, за да поговорим с теб — и ще го направим! Ако предпочиташ да нарушиш отколешните почтени взаимоотношения между магьосници и дракони, толкова по-зле за теб! Но от това ще пострадат и едните, и другите!
— Май тази вечер си прекалено раздразнителен — отвърна драконът. Гласът му прозвуча като продължителен съсък и змиевидното му тяло лениво се отмести сред скалите и кратерите, и изплисквайки огнени струйки от кратерния вир. — Трябва да ти напомня, че в продължение на векове магьосниците не са направили нищо за драконите и няма защо да се изтъкват взаимоотношения, съществували твърде отдавна. Що за глупост е това! А трябва също да кажа че докато е съвсем безспорно това, че аз съм дракон, то може да има известен спор дали ти си магьосник.