— Това е твърде малко вероятно. А и сега сме дошли заради еднорозите, а не заради краля — Куестър реши, че не е благоразумно да обсъжда въпроса за Бен Холидей. Страбон бе изпитвал голямо удоволствие да похищава реколтата и животните в долината, преди Негово Величество да сложи край на всичко това. Драконът с радост би си позволил отново тези стари удоволствия — и това сигурно щеше да се случи, като се има предвид как Холидей се държеше напоследък. Но нямаше смисъл да окуражава дракона.
Той се изкашля, за да си придаде авторитет.
— Ти сигурно си чул за черния еднорог?
Драконът отвори очи и вдигна глава.
— Черния еднорог ли? Разбира се. Нима се е върнал, магьоснико?
Куестър всезнаещо кимна.
— От известно време. Удивен съм, че не знаеш. Големи усилия се положиха да го хванат.
— Да го хванат ли? Един еднорог? — Страбон се разсмя със смях, който наподобяваше остра кашлица и съскане. Как могат хора да заловят еднорог? Каква заблуда! Никой не може да залови еднорог, магьоснико — трябва да знаеш това! Еднорозите са недосегаеми!
— Някои не мислят така.
Драконът сви устни.
— Защото са глупаци!
— Значи нищо не застрашава еднорога? Няма какво да го вкара в клопката, за да бъде уловен?
— Нищо!
— Нито добродетелни девойки, нито сребриста лунна светлина, уловена във вълшебна мрежа?
— Бабини деветини!
— Нито каквато и да било магия?
— Магия? Е… — Страбон като че ли се подвоуми.
Куестър се възползва от случая.
— Нито златни юзди?
Драконът безмълвно изгледа магьосника. Куестър Тюс с удивление забеляза изненадата, която се изписа на лицето му.
Той се изкашля.
— Нито златни юзди, както казах?
И тъкмо в този момент на не повече от десетина крачки вляво от тях, сред вихрушка от дим изникнаха Нощната сянка, непознатият, който се представяше за Бен Холидей, и двама окаяни чупка гнома.
ОГЪН И ЗЛАТО
Един безкрайно дълъг миг всички изумено се споглеждаха. Не можеше да се каже кой е най-изненадан. Местеха поглед от един на друг, широко отворили очи в недоумение. Високи силуети се снишаваха, мантии се издуваха от вятъра. Драконът изсъска едновременно с вещицата. Абърнати, без да иска изръмжа. Нощта се спускаше над застиналата група и я обвиваше в черна пелена, която застрашаваше да ги погълне всички. В тишината до тях достигаше само пукотът и пращенето на пламъците, които танцуваха над кратерните вирове със синкава течност.
— Ти нямаш работа тук, Нощна сянко — просъска Страбон с груб метален глас. Той се надигна от края на кратера, където лежеше, и впи нокти в камъка, така че той се пропука и откърти. — Тук никога не си добре дошла.
Нощната сянка студено се изсмя, бледото й лице бе нашарено от сенки.
— Този път може и да съм добре дошла, драконе — отвърна тя. — Довела съм ти някого.
Куестър Тюс внезапно осъзна, че двамата чупка гноми, застанали до вещицата и непознатия, който се представяше за Бен Холидей, не са никои други, а Филип и Сот!
— Абърнати…! — възкликна тихо той.
Куестър нямаше и представа. Нямаше представа изобщо какво става.
Страбон надигна огромната си глава и изплези дълъг език.
— Защо ти ще ми водиш някого, вещице?
Нощната сянка грациозно се изправи и отново сключи ръце.
— Няма ли първо да попиташ кого ти водя? — промълви тя.
— Ти не можеш да ми доведеш никой, който да е от значение, Няма никакъв смисъл да питам.
— О, ами ако ти доведа онзи, когото искаш повече от всичко на света? Пак ли няма да попиташ?
Бен Холидей трескаво мислеше как да се отърве от цялата тази каша. Тук не можеше да разчита на приятели. Куестър, Абърнати и Буниън го смятаха за мошеник и глупак. Филип и Сот за какъвто и да го смятаха, се интересуваха само как да отърват кожите си. Нощната сянка го държеше още жив само за да сключи сделка със Страбон, който от своя страна с удоволствие щеше да се разправи вместо нея с него. Той отчаяно се оглеждаше. Явно нямаше изход от тази ситуация.