— Е, щом е така — започна да увърта драконът. — Но дали не мога да ти дам нещо по-ценно, Нощна сянко, от тази обикновена дрънкулка! Можеш да си поискаш нещо по-ценно!
Вещицата присви очи.
— С кого се опитваш да шикалкавиш? Решила съм, Че искам юздата и ще взема юздата!
Бяха напълно забравили за Бен в този момент. Нощната сянка го беше пуснала и той се промъкна зад гърба й, докато гномите му се пречкаха в краката. Докато слушаше пазарлъка, усети как Куестър Тюс го наблюдава с възобновен интерес. Абърнати надничаше Отвъд рамото на магьосника през замъглените си очила, а Буниън се подаваше иззад гънките на мантията му. Всички се опитваха да проумеят, как е възможно да изглежда толкова променен. Бен скърцаше зъби и им правеше знаци с глава да се махат. Но дори да им изкрещеше на глас, пак всички щяха в края на краищата да врат в казана!
— Просто не мога да разбера защо толкова много държиш на тази юзда — говореше Страбон, извил врат в тъмното, за да гледа към вещицата.
— И аз не мога да разбера какво те засяга това! — сопна му се Нощната сянка и се изправи, та стана още по-висока. По мраморно гладкото й лице танцуваха отблясъците на огъня. — И най-вече не мога да разбера, защо трябва да го правиш на въпрос, когато трябва да ми върнеш нещо, което е мое!
Страбон изсумтя.
— Няма какво да ти обяснявам!
— Наистина няма какво! Направо ми дай юздата!
— Нямам такова намерение. Очевидно твърде много ти трябва.
— А на теб пък Холидей не ти трябва чак толкова!
— О, трябва ми! Защо не вземеш един сандък злато или вълшебен скиптър, който превръща лунни лъчи в сребърни монети. Или един скъпоценен камък с гравирани руни, който притежава магическа сила И може да казва истината?
Нощната сяНка бе Искрено ядосаНа и почти крещеше.
— Трябва ми юздата! Или ми я дай, или Холидей няма никога да ти принадлежи.
Тя застрашително пристъпи напред и Холидей, заедно с чупка гномите останаха на пет-шест крачки зад нея. В този момент Бен беше най-близо до свободата от момента, когато бе заловен в Дълбокия свлек, и докато гласовете на вещицата и дракона ставаха все по-ядни, той започна да си мисли, че може би все още има поне малка вероятност да се измъкне.
Той успя да отскубне десния си крак от Филип хвана го като с клещи в ръката си и започна да се опитва да освободи левият си крак от Сот.
— Питам те за последен път, Драконе — говореше Нощната сянка. — Ще размениш ли юздата срещу Холидей или не?
Страбон дълбоко и разочаровано въздъхна.
— Боя се, скъпа вещице, че няма да мога.
В първия момент Нощната сянка само безмълвно го изгледа, после оголи зъби и Изсумтя:
— Юздата не е в теб, нали? Затова не искаш да я размениш! Просто не е в теб!
— Уви, напълно си права — просъска Страбон.
— Ти, подпухнало люспесто чудовище! — вещицата цяла се тресеше от ярост. — Какво си направил с нея?
— Каквото и да съм направил, си е моя работа! — викна й Страбон в отговор, изглеждайки доста затормозен. Той въздъхна отново. — Е, щом искаш да знаеш, подарих я.
— Подарил ли си я? — възкликна вещицата втрещена.
Страбон изпусна дълга огнена струя в нощния въздух, последвана от белезникава струйка пара. Примигна с очи и загледа отсъстващо.
— Подарих я на едно вълшебно момиче, което ми пя песни за красотата й светлината и за всичко, което копнее да чуе един Дракон. Никоя Девойка не ми беше пяла от векове насам й аз съм готов да й дам много повече от една юзда за възможността отново да се потопя в такава сладостна мелодия.
— Един спомен означава много повече от някаква си тленна скъпоценност — отново въздъхна драконът. — Драконите винаги са имали слабост към красиви жени, към благородни девойки и изящни момичета с мили усмивки. Между нас съществува връзка. Връзка, по-силна от тази между драконите и магьосниците, трябва да добавя — обърна се той внезапно към Куестър Тюс. — Това момиче ми пя и в замяна ми поиска златната юзда. И аз с радост й я дадох — и той се усмихна. — Тя бе много красива, тази силфида.
Бен разшири очи от изумление. Силфида ли? Уилоу! Драконът извърна глава към Бен.
— Веднъж аз ти помогнах да й спасиш живота — вметна той. — Помниш ли? По твоя заповед, Холидей, я изнесох от Абхаддон и я заведох в родната й Езерна страна, за да се излекува. Тогава ми беше противно да й спасявам живота. Мразех те, защото ме принуди с насилие да се подчинявам на твоите заповеди. Но всъщност изпитах наслада, като спасих силфидата. Това ми напомни старите времена, когато да спасяват живота на девойките беше обичайна работа на драконите.