Той замълча.
— А може да е било по-скоро да ги изяждат? Не помня кое от двете беше.
— Какъв глупак! — кресна му Нощната сянка.
Страбон вдигна глава, сякаш обмисляше думите й.
Той широко разтвори пастта си и разкри редици от зъби.
— Така ли мислиш? Глупак ли съм бил? И то аз? Та има ли по-голям глупак от теб, вещице? Нима може да се намери толкова голям глупак, че да дръзне да иде беззащитен в леговището на най-големия си враг?
Настъпи осезаема тишина. Нощната сянка наподобяваше статуя.
— Аз никога не съм беззащитна, драконе. Внимавай.
— Да внимавам ли? Интересно — Страбон внезапно се сви като пружина. — Аз изтърпях злъчните ти предизвикателства спрямо моя характер; позволих ти да говориш, явно подобие на вещица, която си мисли, че е далеч по-силна, отколкото е. Позволила си си да дойдеш в моя дом, все едно, че е твой, разпореждаш се тук, наричаш ме с разни имена, искаш неща, които нямаш право да искаш, и си мислиш, че можеш да се отървеш. Много се лъжеш, Нощна сянко. Наистина, ако знаех, може би щях да задържа златната юзда, за да я разменя срещу Холидей. Може би. Но аз никога не съжалявам за нещо, което вече съм направил, а най-малко бих съжалявал за това. Юздата вече я няма и аз не желая да си я връщам.
Той бавно се приведе напред. Грубият му глас се превърна в съскане.
— Но ето че Холидей е тук, вещице! И след като ти явно си го довела за мен, трябва да го задържа! Не смяташ ли?
Пръстите на Нощната сянка приличаха на хищни нокти, когато тя ги вдигна пред изпитото си лице.
— Ти не ще можеш нищо повече да ми отнемеш, драконе — нито сега, нито когато и да било!
— О, но ти сама си си виновна. Ти ме изкуши с възможността да унищожа Холидей, тъй че не мога да издържа на изкушението! Аз трябва да го имам! Трябва да го унищожа, въпреки че нямам юздата! Съветвам те да ми го дадеш още сега!
Пламъци избълваха от устата на дракона и обгърнаха Нощната сянка. Точно в този момент Бен успя да изскубне крака си от Сот и отскочи встрани, за да избегне горещата огнена струя. Куестър Тюс се бе спуснал с пълна сила към Бен. Буниън тичаше до него с прилепнали назад уши. Абърнати ситнеше на четири крака с намерение да се скрие сред храстите.
Бен продължаваше да стиска в двете си ръце стенещите гноми. Страбон избълва огнени пламъци към небесния мрак и цялото пространство бе залято от порой искри и камъни. Нощната сянка стоеше по средата и нищо й нямаше, черната й мантия се издуваше като чаршаф, прострян да съхне на вятъра, бледото й лице гледаше нагоре, ръцете жестикулираха. От пръстите й бълваха пламъци и се забиваха в изненадания Страбон. Драконът политна назад и цопна в един кратерен вир.
— Ваше Величество! — предупредително извика Куестър Тюс.
Нощната сянка се извърна, точно когато магьосникът с един жест я обгърна в ослепителен рояк снежинки. Тя разгневена махаше срещу тях, викаше и бълваше огън срещу магьосника. Огнени пламъци съскаха покрай Бен и той залегна отново, като притисна и гномите към земята. Кожата на гърба на Абърнати пламна и писарят с вой изчезна зад хълма над Огнените извори.
В този момент Страбон с яростен вой се измъкна от кратера, където бе цопнал. Разгъна тяло като змия и заля цялото пространство около изворите с огън. Нощната сянка му отвърна със същото, като виеше не по слабо и бълваше от своя страна магически огън. Бен скочи на крака и хукна, за да направи опит да се спаси. Пламъци се сипеха от всички страни и го обгръщаха в горещина, причинявайки му пареща болка. Но Куестър също бе влязъл в силата си и ръкомахаше отчаяно и изневиделица се появи заслон от непроницаемо полиетиленово вещество, което бе някаква защита срещу огъня. Бен здраво стискаше чупка гномите, които ръкомахаха и скимтяха и отчаяно хукна да се спасява от преследващите го пламъци. Буниън го хвана през кръста с яките си ръце и успя да помогне на трима им да се измъкнат от покритата с кратери долина. Куестър ги следваше и им подвикваше окуражително.
След няколко минути стигнаха края на Огнените извори и от горещината и пушилката се озоваха сред прохладните шубраци. Кихайки и дишайки тежко, те се отпуснаха на земята всичките накуп. Абърнати се присъедини към тях, появявайки се из тъмнилото.
Зад тях вещицата и драконът продължаваха личния си двубой без прекъсване и нощта бе разтърсвана от техните крясъци. Още дори не бяха забелязали, че виновникът за тяхната кавга е избягал.