Бен бързо хвърли поглед към своите спътници. Очите им се белнаха сред мрака. Не можеха сега да си позволят да почиват. Скоро вещицата и драконът щяха да разберат какво се е случило.
Отново се изправиха и бързо се изгубиха в нощта.
ИЗДИРВАНЕТО
Малко подир обяд Бен и неговите спътници най-сетне спряха да бягат. Цялото небе бе потъмняло от буреносни облаци, които се носеха на изток откъм ливадите. Луните и звездите изчезнаха като издухани от внезапен вятър. Отекваха гръмотевици и светкавици прорязваха небето. Изля се пороен дъжд и помете цялата пустош пред себе си. Едва успяха да се шмугнат в гъста елхова горичка, когато всичко наоколо се скри от погледа в непроницаема мъгла и дъжд.
Групата се настани под гъстите клони на една ела и всички се загледаха в пороя през елховите иглички. Вятърът виеше сред дървета и шубраци и дъждът се лееше като из ведро. Всичко заглъхна освен ромонът на дъжда и горичката заприлича на остров сред мрака.
Бен седна, облегна се на ствола и се загледа в останалите, местейки поглед от един на друг.
— Аз съм Бен Холидей, както разбрахте — каза най-сетне той. — Наистина съм Бен Холидей.
Те се спогледаха въпросително и пак погледнаха него.
— Спаси ни, могъщи кралю — каза Филип след малко, като тихо простенваше.
— Да, спаси ни — молеше Сот.
Приличаха на удавени плъхове, с кална и сплъстена от дъжда козина и прокъсани дрехи, протягайки ръце към него.
— Престанете — уморено ги предупреди той. — Няма от какво да ви спасявам. Вече нищо не ви заплашва.
— Драконът… — започна Филип.
— Вещицата… — започна Сот.
— Те са далече и няма да тръгнат да ни гонят. Докато спрат да бълват огън един срещу друг и решат да се запитат какво е станало с нас, дъждът ще измие следите ни — той се опитваше да звучи по-убедително, отколкото се чувстваше. — Не се тревожете. Всичко ще бъде наред.
Буниън показа всичките си зъби и просъска. Той гледаше към Бен, както би могъл да гледа заблудено блатно влечуго. Абърнати пък изобщо не го и поглеждаше.
Куестър Тюс се прокашля. Бен го погледна, изпълнен с очакване, и магьосникът не знаеше какво да каже.
— Наистина е трудно — произнесе най-сетне той и загледа Бен с присвити очи. — Значи твърдиш, че ти си кралят? Вещицата и драконът Страбон са повярвали в това?
Бен бавно кимна.
— И историята, която ни разказа в Сребърния дворец, значи е истина? Преобразили са те с магия? Загубил си закрилата на медальона?
Бен кимна отново.
— Значи, Мийкс наистина се е върнал и е заел мястото ти, като е направил така, че да изглежда като теб?
Бен кимна за трети път.
Куестър се отпусна на земята така рязко, че едва не се натърти.
— Но как е станало това? — успя най-сетне да запита той.
Бен въздъхна.
— Тъкмо в това е въпросът, опасявам се.
Той отново разказа за своя сблъсък с Мийкс в спалнята си и как е бил преобразен като непознат. Стигна до момента, когато бе решил да тръгне на юг и да търси Уилоу.
— Оттогава я търся — каза накрая той.
— Нали ти казвах! — възкликна Абърнати. — Какво си ми казвал? — запита той и буха лекото му лице още повече се наежи.
— Че кралят не постъпва като краля! — направо излая Абърнати. — Че има нещо, което определено не е наред! Че нищо не е както трябва! Всъщност, магьоснико, казах ти дори нещо повече, ако се опиташ да си спомниш! — и той намести намокрените си от дъжда очила на носа си.
— Казах ти, че онези сънища няма да доведат до нищо добро. Предупредих те да забравиш за тях! — той внезапно се обърна към Бен като пророк, чиито видения са се осъществили. — И тебе те предупредих, нали? Казах ти да си стоиш в Отвъдната земя, където ти е мястото! Предупредих те, че Мийкс е твърде опасен! Но ти не ме чу, така ли е? Никой не пожела да ме чуе! И ето докъде ни докара това!
Той се изкашля, отърси ядно козината си и опръска всички.
— Съжалявам — промърмори, но в гласа му нямаше ни капка съжаление.
Куестър подсмъркна:
— Надявам се, че сега се чувстваш по-добре?
Бен реши да прекрати всякакви по-нататъшни разправии.
— Прав е Абърнати. Трябваше да го послушаме. Но така или иначе, не сме го послушали и станалото си е станало. Да не се връщаме назад. Добре поне, че отново се събрахме заедно.