Бен зяпна изумен, без да разбира напълно какво става. От тунела зад него внезапно се надигна тътен и останалата част от групата фактически връхлетя отгоре му, за да се измъкне колкото се може по-бързо. Чупка гномите вече не хленчеха, а виеха като ранени котки. Абърнати и Куестър крещяха в един глас, а коболдите съскаха, оголили зъби, определено враждебни. На Бен му трябваше известно време да разбере, че реагират така не на това, което виждат напреде си, а на нещо, което бяха видели отвъд тунела.
Бен проточи врат и хвърли поглед отвъд ужасената група. Друг каменен гигант се бе вмъкнал през прохода и тромаво приближаваше към тях.
— Ваше Величество, това е флинт! Ще ни премаже всичките, ако му позволим да приближи…! Ахххх! — В този момент той зърна и втория гигант, който настъпваше към тях. — Двама са! Бягайте, Ваше Величество! Оттук!
Коболдите вече бяха тръгнали напред, повели групата през двора към един вход, който водеше право в крепостта. Първият флинт се бе присъединил към втория и двамата ги подгониха, тътрейки се като булдозери.
Дружината се втурна през входа и се впусна нагоре по едно стълбище.
— Какво е това флинт? — обърна се Бен към Куестър, докато бягаха. — Не помня да си ми казвал нещо за флинтовете!
— Сигурно не съм, Ваше Величество — призна Куестър задъхан. Мантията се заплете в краката му и той едва не падна. — Да му се не види! — изправи се и бързо продължи. — Флинтовете са мутанти — създадени от древната магия каменни чудовища, на които е вдъхнат живот. Много опасни! Навремето са били часовои на тази крепост, но аз си мислех, че са унищожени още преди векове. Магьосниците са ги създали. Те не мислят, не се хранят, не спят и имат слабо зрение и обоняние — ала чуват всичко. Създадени са били, за да охраняват Мърук от нападатели, но това, разбира се, е било много отдавна, и кой знае какво смятат, че е тяхното предназначение сега. Изглежда са готови да смажат всичко. — Ух! — той забави ход и наистина се замисли. — Странно е, че не налетях на тях, когато бях тук миналия път.
Бен го стрелна с поглед и го издърпа напред.
Изкачиха се до горното стъпало на стълбата и излязоха на обградена с парапет площадка, с размерите на тенис корт. Цялата бе застлана с недялани камъни. Оттук имаше само един изход — по стълбище, което се спускаше надолу в отсрещния край. Всички се втурнаха натам като един.
Когато стигнаха, установиха, че е задръстено от камъни и дървета.
— Предупредих ви, че тук нещо не ми харесва! — заяви Абърнати с лай, който учуди всички.
Флинтовете се появиха от отсрещното стълбище, бавно се огледаха наоколо и се затътриха към тях. Буниън и Парснип излязоха пред останалите, за да ги пазят.
Сега Бен на свой ред сграбчи Куестър.
— Коболдите не могат да спрат тези създания, по дяволите! Измисли някаква магия!
Куестър бързо пристъпи напред с развята мантия. Високата му фигура се клатеше, сякаш всеки миг ще се препъне. Промърмори нещо неясно, издигна ръце към небето, след което рязко ги спусна. Изневиделица изникнаха призрачни фунии, които всмукаха камъните от настилката и ги запокитиха към каменните чудовища. За съжаление, фуниите изхвърлиха някои от камъните и назад към Куестър. Чакълът се удари във флинтовете, без изобщо да ги засегне. Но съвсем не стана така с Куестър; магьосникът се свлече в безсъзнание и окървавен.
Бен и коболдите се спуснаха да помогнат на магьосника. Флинтовете продължаваха да се тътрят напред и камъните се трошаха под краката им като сухи съчки.
Бен коленичи разтревожен.
— Куестър! Ставай! Нужен си ни! — той отчаяно удряше магьосника по лицето, разтриваше китките му и целия го разтърсваше. Куестър не се и помръдваше. Бухалското му лице бе пребледняло под стичащата се кръв.
Бен отново скочи на крака. Може би всеки поотделно беше достатъчно пъргав, за да се изплъзне от каменните чудовища. Може би. Но това можеше да стане преди Куестър да пострада. Сега вече никой не би се опитал да се измъкне без магьосника, защото не можеха да го изоставят по никакъв начин. Бен се вкопчи в медальона като обезумял, но веднага го пусна. Беше безсмислено. Медальонът му сега бе превърнат от Мийкс в непотребна имитация. Магията не можеше да им помогне, не можеха да призоват и Паладин на помощ.