В този момент черният еднорог нададе силен, зловещ вик и всички се обърнаха към него. Вълшебното същество пристъпи и изпусна пламък от ноздрите си и златната юзда затанцува при всяко потрепване на нежната му глава. Магията озаряваше вития му рог. Еднорогът беше невероятно красив и привлече погледите на всички, както светлината привлича нощните пеперуди. Той потръпна, но издържа погледите им, без да помръдне. Изглеждаше, че търси нещо.
Уилоу бавно отмести поглед от еднорога и също се огледа наоколо. Очите й бяха странно отсъстващи.
Бен не разбираше точно какво става, но мигновено реши, че не бива да чака.
— Уилоу! — извика той към силфидата и я погледна право в очите. — Уилоу, това съм аз, Бен!
Той пристъпи няколко крачки към нея, но по погледа й разбра, че не го разпознава, и спря.
— Изслушай ме. Изслушай ме внимателно. Зная, че не приличам на себе си. Но това съм аз. Всичко, което стана, е работа на Мийкс. Той се върна в Отвъдната земя и узурпира трона. Преобрази ме в това, което съм. И което е най-лошото, направи така, че той да изглежда като мен. Онзи отсреща не съм аз — това е Мийкс!
Едва сега тя се обърна и погледна към Мийкс, видя лицето и тялото на Бен и ахна от изумление. Но видя също и демона. Направи крачка напред и спря, за да отстъпи отново назад.
— Уилоу — извика й Мийкс с гласа на Бен. — Доведи ми еднорога. Подай ми поводите на юздата.
— Не! — извика Бен като обезумял. — Уилоу, недей! — той пристъпи напред, но бързо спря, защото забеляза, че Уилоу се отдръпва. — Не го прави, Уилоу. Мийкс е изпратил всички онези сънища. В него е и медальонът. Присвои си и изчезналите магически книги. А сега иска еднорога! Не зная защо му е, но ти не бива да му го даваш! Моля те!
Бен беше направо като обезумял.
— Виж с кого съм, за бога! С Куестър, Абърнати, Буниън, Парснип, Филип и Сот! — обърна се той и посочи онези с него. Но никой от тях не излезе напред. Никой не беше съвсем сигурен, че трябва. В гласа на Бен се прокрадна отчаяние, когато отново се обърна към Уилоу.
— Та защо те ще бъдат с мен, ако не съм този, за когото се представям? Те знаят истината! — и той отново се обърна, а в гласа му се прокрадна гняв. — По дяволите, Куестър, кажи й нещо!
Магьосникът се колебаеше, несигурен дали трябва да направи, каквото иска Бен, но след това се поизправи.
— Да, той казва истината. Той е кралят, Уилоу — заяви магьосникът накрая.
Чуха се приглушени съскания и мърморения в знак на съгласие от страна на останалите, включително и няколко молби: „Спаси ни, велики кралю, могъщи кралю“ от страна на чупка гномите, които се криеха зад мантията на Куестър.
Бен отново се обърна към Уилоу.
— Уилоу, бързо ела тук! Моля те! Махни се оттам! Но ето, че Мийкс бе излязъл няколко крачки напред, усмихвайки се с най-доверчивата усмивка на Бен.
— Аз те обичам, Уилоу — каза й той. — Обичам те и искам да ти помогна. Ела при мен. Непознатият, когото виждаш, е илюзия. Той няма подкрепата на нашите приятели; те всички са само лъжливи видения. Ако се вгледаш, ще разбереш истината. Виж ме. Нима съм по-различен, отколкото винаги съм бил? Това, което чуваш, са само лъжи! Спомни си съня! Трябва да вземеш поводите на юздата и да доведеш черния еднорог при мен, за да се спасиш от всички опасности! Тези илюзорни видения, които претендират да бъдат твои приятели, са опасностите, които сънят ти предрече! Ела при мен да се спасиш!
Уилоу гледаше ту в едната посока, ту в другата и объркването бе ясно изписано на лицето й. Бен беше направо като обезумял. Трябваше да направи нещо!
— Покажете ми камъка с руните! — внезапно извика тя, като гледаше ту Бен, ту Мийкс: — Искам да видя камъка, който дадох на Бен!
Бен целият изстина. Рунният камък, млечнобелият талисман, който предупреждаваше в случай на надвиснала опасност.
— Не е в мен — безпомощно отвърна той. — Загубих го, когато…
— Ето го! — извика Мийкс триумфиращ, прекъсвайки думите му. Магьосникът пъхна ръка под мантията си и извади рунния камък — или негова имитация — целият огненочервен. Вдигна го и го показа на Уилоу.
— Бен! — тихо каза Уилоу и на лицето й отново се появи надежда. — Това ти ли си?
Бен усети болка в стомаха, когато разбра, че момичето се отдалечава от него.