— Събрахме се най-после. Граждани на Англия, франция, Испания. На тъжни, корумпирани империи от Стария континент.
После даде знак на Ел Тибурон. Той отвори кутията, която държеше, и я остави върху масата. Върху червено кадифе блестеше метал. Каквото и да имаше вътре, изглеждаше ценно. Усмивката на Торес изчезна, искрите в очите му помръкнаха и той подхвана със сериозно и тържествено изражение някаква неведома, ала явно значима церемония.
— Сега обаче сте тамплиери, тайните, но истински управници на света. Протегнете ръце.
От жизнерадостната атмосфера нямаше и помен. Оставихме питиетата. Приближих бързо до масата, забелязал, че другите застават около нея. После, протегнал ръка, си помислих: „Аха, тамплиери са значи“. Сега ми се струва странно, но тогава ме обзе успокоение — повярвах, че в тайното им общество няма нищо зловещо. Глупав клуб като всеки друг, пълен със заблудени надути глупци, чиито грандиозни амбиции („тайни, но истински управници на света“, как не!) са въздух под налягане, извинение за ламтежа им за безсмислени титли и дрънкулки.
Какви ли дребнави кроежи ги вълнуват, почудих се. И открих, че ми е все едно. А и защо да ме е грижа? Аз се подчинявах само на пиратския закон. Радвах се на абсолютна свобода. Следвах правила, разбира се, но те бяха правилата на морето и да ги спазваш бе въпрос на нужда, на оцеляване, а не на перчене със социално положение, с лъскави шарфове и шутовски жезли. Запитах се защо си съперничат с асасините. Открих, че и това не ме интересува. Да, успокоих се. Не ги взех на сериозно. Торес сложи първия пръстен на ръката на Дюкас.
— Помни дълга си. Да водиш заблудените души към пътя на умиротворението.
Сложи втория пръстен на Роджърс:
— Насочвай разблудните желания, докато страстите в сърцата охладнеят.
Въздух под налягане, рекох си пак. Празни, безумни брътвежи, с каквито се печели незаслужен авторитет. Погледнах ги каква важност си придават. Глупави мъже, подведени от самомнението си, неспособни да прозрат, че важността им се простира до стените на имението и свършва там. На никого не му пука, приятели. Никой не дава пет пари за тайното ви общество.
Торес се обърна към мен. Сложи ми третия пръстен с думите:
— Да подтикваш заблудените умове към благоразумни, трезви мисли.
„Трезви“, повторих наум. Ама че майтап!
После погледнах пръстена и веселието ми се стопи. Внезапно спрях да смятам тамплиерите за глупаво тайно общество, чието влияние не се простира по-далеч от домовете им, защото пръстенът се оказа същият като на Бенджамин Причард — капитана на кораба на компанията „Ийст Индия“. Същият пръстен, който носеше мъжът с качулката, предвождал групата, която опожари татковата ферма. И двамата ме бяха предупредили, че в света действат велики и могъщи сили. И ненадейно се замислих, че каквито и да са причините за съперничеството им, аз не съм на страната на тамплиерите, а на асасините.
Ала не биваше да прибързвам.
Торес отстъпи назад.
— Да започваме работа, окрилени от Бащата на мъдростта — рече той. — Преди десетилетия Съветът ми възложи задачата да намеря в Новия свят забравеното място, което предците ни наричали Обсерваторията. Вижте… — Върху масата пред него бяха разгърнати документите от кесията. — Вижте тези изображения и ги запомнете — продължи Торес. — Те разказват много древна и много важна история. От две десетилетия се опитвам да открия Обсерваторията. Смята се, че там е скрит инструмент с невероятна мощ. Някаква сфера, приспособление, позволяващо да се наблюдава всеки мъж и всяка жена на земята, където и да се намира. Представете си какво би означавало да притежаваме такава сила. С това приспособление за нас няма да има тайни. Ще сложим край на лъжите и измамите. Ще се възцари справедливост. Чиста и ненакърнена справедливост. Това е обещанието на Обсерваторията. И то ни се полага.
Ето как разбрах за пръв път за Обсерваторията.
— Знаем ли къде е? — попита Роджърс.
— Скоро ще разберем — отговори Торес, — защото заловихме единствения, който знае. Мъж на име Робърте. Наричат го Мъдреца.
Дюкас се подсмихна презрително.
— От четирийсет и пет години никой не е зървал истински Мъдрец. Сигурен ли си, че този не е мним?
— Убеден съм — увери го Торес.
— Асасините ще му се притекат на помощ — вметна Роджърс.
Погледнах документите върху масата. Рисунките изобразяваха древна раса, изграждаща нещо — Обсерваторията навярно. Роби дълбаеха скалите и носеха огромни каменни блокове. Чертите им бяха и човешки, и не съвсем човешки. Едно обаче знаех със сигурност — в ума ми се зараждаше план. Тази Обсерватория, на която тамплиерите държаха толкова много… Струваше ли си? По-точно каква полза би извлякъл от нея някой, решен да отмъсти на хората, опожарили родния му дом? Малкият кристален куб също лежеше върху масата. Огледах го замислено както тогава, на; брега на нос Буена Виста. Торес се протегна и го взе, отговаряйки същевременно на Роджърс: