— Легендите гласят, че за да се влезе в Обсерваторията, е необходима кръв на Мъдрец — прошепна Дюкас, сякаш прочел мислите ми.
Операцията приключи и Торес се изправи. Олюля се леко и ни показа кристала. Озарен от светлината, пълният с кръв куб оцвети дланта му в червено.
— Имаме ключа — обяви той. — Остава само да намерим мястото. Господин Робърте навярно ще ни ориентира. — Махна на стражите. — Отведете го в имението ми.
И толкова. С облекчение загърбих сцената, където се разигра зловещата процедура. Поехме обратно към главното пристанище, където бе пристигнал кораб. Надявах се да е донесъл наградата ми, надявах се от все сърце.
— Такава суетня около Робърте! — обърнах се към Торес с уж нехаен тон. — Заслужава ли наистина Обсерваторията толкова усилия?
— Да — отвърна той. — Обсерваторията крие безценен инструмент, създаден от расата на Предците.
Представих си древните рисунки, които разгледах в имението. Предците на Торес ли изобразяваха?
— Иска ми се да видя свършека на драмата, но се налага да се възползвам от благоприятните ветрове и да отплавам към Англия — каза Роджърс.
Торес кимна. Искрите в очите му се разгоряха отново.
— Разбира се, капитане. Пожелавам ви бързина и сполука.
Двамата се ръкуваха. Братя. Братя от тайно общество. После Роджърс се ръкува и с мен и се отдалечи, за да продължи да изпълнява ролята си на страшилище на пиратите навсякъде по света. Знаех, че ще се срещнем отново. Надявах се обаче да е по-скоро късно, отколкото рано.
Моряците от новопристигналия кораб приближиха до Торес и му подадоха нещо, подозрително напомнящо възнаграждението ми. Само дето кесията не изглеждаше тежка, както си я представях.
— Смятай я за първата надница от дългосрочно сътрудничество. — Торес ми подаде съмнително леката кесия. — Благодаря.
Поех я предпазливо, досетил се от тежестта, че предстои следваща порция, а под следваща порция имам предвид и пари, и нови предизвикателства.
— Добре е да присъстваш на разпита утре. Отбий се по пладне — каза Торес.
Ясно. За да прибера останалите пари, трябваше да видя как изтезават отново Мъдреца. Сбогувах се с Торес, но постоях още малко на дока, потънал в размисъл. После си тръгнах да се подготвя. Бях решил да спася Мъдреца.
Питам се защо. Искам да кажа — защо просто не взех парите и не поех право на североизток към Насау? Защо не си плюх на петите и не се върнах при Едуард, Бенджамин и удоволствията на „Олд Ейвъри“. Иска ми се да отговоря, че ме подтикваше благородно желание да освободя Мъдреца. Ала имаше и друго. Все пак той можеше да ми помогне да намеря Обсерваторията и приспособлението, следящо всички хора. Колко ли щеше да струва такъв уред? Продадях ли го на подходящия човек, щях да забогатея, да стана най-богатият пират в Западните Индии. Да се върна при Каролин, натрупал състояние. Реших навярно да го спася, подтикван от алчност. Хвърляйки поглед назад, вероятно и двете подбуди си казаха думата. Както и да е, скоро щях да се разкайвам за взетото решение.
31.
По тъмно стените на губернаторското имение приличаха на черна ивица под сивото беззвездно небе. Насекомите скрибуцаха пискливо и почти заглушаваха ромоленето на водата и шумоленето на палмовите дървета. Огледах се бързо наляво и надясно — бях избрал момента да приближа до стената така, че да не се натъкна на стражите — подскочих, улових се за ръба й, полежах върху нея секунда да си поема дъх и да се ослушам за тичащи стъпки, викове „Стой!“ и свистене на саби, измъкнати от ножниците. Не се чуваше нищо, освен скрибуцането на насекомите, водата и шепота на нощния вятър в короните на дърветата. Прехвърлих се от другата стана — в имението на губернатора на Хавана. Прекосих градините като призрак и стигнах до главната сграда. Притиснах се до стената на вътрешния двор. Върху дясната си ръка усещах успокоителното присъствие на скритото острие, а през гърдите ми бяха препасани пистолетите. Къса сабя висеше от колана ми. Бях скрил лице с качулката на робата. Чувствах се невидим. Смъртоносен. Щях да нанеса удар на тамплиерите, но освобождаването на Мъдреца нямаше да разчисти сметките ми с тях — не се равняваше на злото, което братята им ми бяха причинили. Това бе само началото. Първият удар. После щях да разбера къде се намира Обсерваторията и да я открия преди тях. А това бе далеч по-сериозен удар. Щеше да ги заболи. Щях да си представям как се гърчат от болка, докато си броя парите.